Poslednata imperatrica

Изгревът наближаваше и небето на изток беше алено. Бомбардировката на британската артилерия продължава­ше непрекъснато вече почти два дни. Постоянните гърме­жи на двайсет и трите гаубици отекваха през Таку и река Хай и всяко оръдие запращаше 12-фунтовите си гюлета или снаряди - сферични топки, пълни с барут, и с фитил, който се палеше ръчно - срещу укрепената твърдина. Сна­рядите улучваха целта си и експлодираха едва когато фи­тилът стигаше до барута. Канонадата направи невероятен спектакъл в нощта, когато огнените топки описваха дъги към крепостта в мрака като на забавен кадър, преди да се взривят със секваща дъха ярка светлина; звукът от детона­циите се връщаше при артилеристите миг по-късно.

Оръдията бяха завлечени до огневите си позиции през дълбоката кал, тресавища и стотици ручеи, които се кръстосваха във всички посоки. Всяка гаубица се те­глеше от шест коня на най-трудните участъци. Откъм океана шест канонера стреляха по високите стени на Уей, но целта на това беше повече психологическа, от­колкото военна. Намерението на Рандъл беше да накара хората на Сенге Ринчен да си мислят, че са обкръжени. В действителност стените откъм морето бяха дебели над 13 метра и бе невъзможно да се пробият.

От височината на крепостните стени китайците от­връщаха на огъня с руските си оръжия, но въпреки по-високата си позиция снарядите и барутът им бяха по-некачествени и проектилите им не достигаха целите си.

Подготовката през изминалата седмица бе преминала идеално. На 12 август британските и френските сили, общо 1000 души, бяха тръгнали на югозапад покрай брега към Сън-Хо, докато Втора дивизия под командването на сър Хоуп се насочи на юг, следвана от 340 кавалеристи. Диви­зията отново се сблъска с татарската конница, но обходната маневра отляво на англо-френските войски рязко намали пътищата за отстъпление на татарите и те побягнаха към ук­репленията, без да влизат в сражение. Блестящо изпълнени­те от съюзниците клещи прогониха противника от калните равнини и блатистия район северно от Таку, позволявайки безпрепятственото придвижване на тежките оръдия.

На 14 август, както бе наредено, градчето Тан Ку беше превзето от Втора бригада. Овладяването на тази стратегическа позиция отряза снабдителните линии на кавалерията на Сенге Ринчен и елиминира възможност­та противникът да ги атакува от запад. Под ръководство­то на Рандъл британците избиха над сто татарски воини и влязоха в градчето, без да изгубят нито един човек.

Рандъл огледа повредените стени на крепостта Уей с пехотински далекоглед, като търсеше достатъчно го­леми дупки, през които да влезе човек. Стоеше на двуе­тажна дървена платформа, скована от кралските инже­нери, на малко повече от километър и половина от ук­репените позиции на противника. Наблюдателницата бе най-високата точка в блатото и видимостта от нея беше идеална. Когато идваше прилив, равнината отдолу по­тъваше под една стъпка вода.

Лорд Елгин седеше в тапициран стол стил Луи XVI, който бе наредил да бъде донесен през тресавището от каютата му, за да си осигури известни удобства. Както обикновено, той се потеше обилно.

До него на друг такъв стол седеше Хари Паркс, бри­танският консул в Хонконг, облечен в официален че­рен костюм и пушещ касълфордска лула. Хари беше вторият най-високопоставен резидент в Хонконг след губернатора Бауъринг. Говореше свободно китайски - както кантонски, така и мандарински - и беше главен преговарящ на лорд Елгин. Рандъл много добре знаеше, че Хари Паркс е един от най-умните хора в Далечния изток. Именно той се бе възползвал от инцидента със „Стрела“ - кораб под британски флаг, арестуван неза­конно от китайците през октомври 1856 г. За Хари слу­чаят се превърна в предлог да започне война с Китай. Този добре пресметнат ход целеше единствено подобря­ване на условията за търговия на Великобритания със Средното царство. Затова той беше мразен от китайски­те власти и бюрокрацията.

Паркс пристигна с параход от Хонконг само преди шест часа и се отправи направо към бойното поле. Първоначално беше отклонил предложението да дойде с британско-френската армада и умно изчака да научи за успешно­то изграждане на лагера при Пей Тан. Хари не искаше да бъде свързван с още едно поражение - беше съпровождал Фредерик Брус и адмирал Дженинкс при глупавия им опит да превземат крепостите Дагу година по-рано. Още бяха живи спомените му как стотици британски войници бяха пометени от китайските оръдия и как четири кораба на Нейно Величество, озовали се под тежка канонада, пое­ха по последния си път към дъното на океана. Като много бдително политическо животно, той не можеше да си поз­воли отново да бъде свързван с провал.