Poslednata imperatrica

-      Синеокият е информиран и неуловим, Ваше Висо­чество - спокойно рече Ли Лиен. - Имам и други лоши новини. Първото сведение за него е отпреди пет месеца. Дворцовата стража докладва за човек със сини очи, об­лечен като просяк, при това не другаде, а в самия Забра­нен град. Но след като го приклещили, той изчезнал в нощта като призрак - направил невъзможен скок от сте­ните във водите на императорския ров. Затова не обър­нах внимание на доклада и си помислих, че е някаква игра на светлината. Но шпионите от Далиен потвърдиха съществуването на синеокия. Според докладите бри­танците и французите се отнасят с голямо уважение към него. Говори се, че вървял редом до самия лорд Елгин.

-      Върви до Елгин ли? - изумено повтори Цъ Си. Това несъмнено бе най-сериозната ситуация, в която бе из­падала династията Цин след Първата опиумна война. Ситуация, която заплашваше самите устои на импера­торската власт.

Цъ Си се замисли за гаснещата сила на съпруга си и си даде сметка, че от нея зависи да вземе правилното решение. Влошеното здраве беше лишило Сина на не­бето от храбростта му и така решенията за следващите действия се вземаха от императорските съветници.

„А императорските съветници са продажни глупци“ - помисли си Цъ Си.

Императрицата мина между тримата полумъже (кои­то продължаваха да стоят с чупка в кръста като статуи) подобно на облечена в коприна акула, плуваща между плячката си.

Лорд Елгин беше известен с неприязънта си към ки­тайците и Цъ Си знаеше, че синеокият явно има какво да предложи, щом е успял да преодолее предразсъдъци­те на чужденеца.

-      Ще научиш името му - сладко рече Цъ Си. - Тряб­ва да зная самоличността на противника си и дали има семейство или любими хора, които да използваме. - Тя замълча за момент. - Знаеш, че съпругът ми е слаб. Страхливостта му ме наскърбява. - Тя отново замъл­ча. - Нуждая се от съюзници, които да ми помогнат да защитя Средното царство. Британците завзеха Далиен, портата към това крайбрежие, и със своето тайно сине­око оръжие със сигурност ще продължат към Тиендзин. Ако удържат победа, ще да се насочат към самия Пекин и този дворец. - Тя потърка гладките си елегантни ръце. - Какво ще ме посъветваш, Ли Лиен?

Великият евнух се замисли за момент.

-      Трябва да се сдобием със западни оръдия, за да защи­тим останалите си позиции, крепостите Дагу - рече той.

-      И как ще стане това? - поинтересува се тя.

-      Руснаците отдавна молят да им отстъпим левия бряг на река Амур. Искат излаз на Тихия океан, който не зам­ръзва през зимата. Без него са ограничени, а достъпът им трябва. Тук можем да извлечем две изгоди. Първо, русна­ците ще ни осигурят онези трийсет и две фунтови оръдия, от които имаме толкова голяма нужда. Говори се, че бри­танците имат нови бойни кораби, чиято броня е дебела де­сет сантиметра. Затова ни трябват по-големи оръдия, ако искаме да защитим крепостите Дагу. Второ, трябва да сме сигурни, че руснаците няма да се намесят в конфликта. Ваше Височество. Ако застанат на страната на британци­те, положението ни ще стане още по-сериозно.

Цъ Си знаеше, че подобно стратегическо решение далеч надхвърля властта ѝ.

-      Трябва да имам подкрепата на принц Кун - каза тя, давайки си сметка, че това е критичният фактор. Без помощта на брата на императора действията ѝ със си­гурност щяха да срещнат съпротивата на другите импе­раторски съветници. - Тогава и само тогава ще говоря със съпруга си за сделка за получаване на руски оръдия.

-      Отличен план - отвърна Ли Лиен. - Незабавно ще извикам принц Кун.

-      Но дори да имаме оръдията - продължи Цъ Си, - няма гаранция, че ще успеем да победим британците. Генералите ни бяха безсилни да ги спрат въпреки огромното ни числено превъзходство.

-      Сякаш синеокият предател знае плановете и стра­тегията ни. Сякаш има шпионин в самото командване на нашата армия.

-      В такъв случай трябва да променим правилата на иг­рата - замислено рече Цъ Си. - Според Сун Дзъ има три начина да спечелиш битка. Първият е със сила. Вторият е с измама. А третият е чрез съюз. - На устните ѝ заигра цинична усмивка. - Дойде време да прибегнем към един древен съюз. Според Манджурския протокол ще поискам закрилата на Сенге Ринчен и монголската армия.

Идеално решение, помисли си Цъ Си. Бъдещето на четиристотинте милиона китайци потенциално щеше да зависи от страстите на монголския господар. Арми­ите му през последните пет месеца бяха минали през Западна Азия, помитайки всичко по пътя си; твърдеше се, че стигнали чак до границите на Индия. Цъ Си се беше срещала само веднъж с варварския дявол на един банкет в чест на съпруга ѝ преди четири зими. Монголецът беше вулгарен скот, който недвусмислено ѝ показа какви са желанията му относно нея. Твърдоглаво самонадеяно животно, познаващо една-единствена страст - завоевание на всяка цена.