Poslednata imperatrica

В далечината се чу барабанен бой и всички членове на военния съвет станаха от местата си. Постоянният ритъм означаваше, че Синът на небето пристига. През алените врати, водещи към двора, можеше да се види златният му паланкин, носен от шестнайсет евнуси. Императорът беше отслабнал ужасно през последните четири месеца и се носеха слухове, че се изтощавал все повече и повече от нощните си лудории с Цъ Си и другите наложници, които тя водеше в спалнята му. Истината всъщност бе, че 29-годишният Син на небето беше с болен черен дроб, който скоро щеше да отнеме живота му.

Сиен Фън никога не бе смятан за най-умния или най-мъдрия владетел, но пък за сметка на това на младини се славеше като силен и умел ездач. Сега обаче силата до голяма степен бе напуснала тялото му, оставяйки го уморен и безжизнен - и затова той разчиташе все повече и повече на Цъ Си да му осигурява силна позиция и кова­рен ум за добруването на Средното царство. Действията му се тълкуваха от мнозина като страхливост - това, че оставя една жена да дава заповеди - и се смятаха за позор за могъщата династия Цин и императорите преди него.

Внимателно ескортиран нагоре по бялата мраморна рампа, Сиен Фън трудно запазваше равновесие по на­клонената повърхност. След като се препъна два пъти, придружителите му едва не го понесоха на ръце, докато не намери по-сигурна опора на гладките черни плочки на двореца. Междувременно всички евнуси се бяха про­снали на пода с протегнати към императора ръце. Чле­новете на военния съвет се поклониха, докато Синът на небето бавно се изкачваше към трона си по централните стълби и бе внимателно настанен на меката възглавни­ца. В този момент барабаните замлъкнаха.

По настояване на императора членовете на военния съвет и многото други съвети, които ръководеше, не биваше да гледат право към него, докато не е седнал и не се е приготвил за това. Въпреки това Цъ Си видя как старият гарван Су Шун следи движенията на болнавия господар от другия край на помещението. Тя знаеше, че Су Шун черпи сила от слабостта на Сина на небето. Беше особено важно господарката да покаже големи умения днес, за да се погрижи влиянието ѝ да не отслабне. Ако Сиен Фън умреше, докато синът ѝ още е дете, враговете ѝ - а те не бяха никак малко - щяха да я унищожат. Ето защо Цъ Си беше много загрижена за здравето на импе­ратора и бе извикала най-добрите лекари и специалисти по акупунктура, които всеки ден правеха всичко възможно да върнат силите му и да поддържат неговата чи.

Сиен Фън изглеждаше блед и изпит върху златния трон в Двореца на небесната чистота. Двама евнуси непрекъснато му вееха с големи ветрила, върху които бе изобразен драконът с петте нокътя. Императорът бе облечен в широка златна одежда с дракона на гърдите, по един на всяко рамо и един на гърба - митичното съ­щество трябваше да го защитава от всички посоки. На главата си носеше кадифена шапка, която скриваше оредяващата му коса. Дългата му рехава брада, която не бе докосвана през целия му живот, се спускаше до гърдите му. Изпотен от усилието да измине пътя от паланкина до трона, Сиен Фън заговори през свитите си устни.

-      Продължете - каза той и погледът му за миг спря върху Цъ Си. Гледката видимо му вдъхна сили.

Му Ин, председателят на военния съвет, стана от мястото си и разпери възпълните си ръце настрани.

-      Военният съвет заседава - официално обяви той. Направи пауза, която продължи сякаш цяла вечност, след което добави: - Имам лоши новини, уважаеми съ­ветници. Много лоши новини. Крепостта Уей е била превзета от червените дяволи. Британците и французите сега държат в ръцете си перлата на морската ни защита.

Генерал Лун стана от стола си, отдаде чест на Сина на небето и каза:

-      Монголският господар Сенге Ринчен не е успял да удържи укреплението, тъй като червените дяволи не са атакували от морето. Стоварили войските си на север от Дагу като истински страхливци и преминали блатата, за да атакуват Уей откъм тила.

-      Къде е сега Сенге Ринчен? - попита Су Шун.

-      Изтеглил е кавалерията си по хълмовете, за да се прегрупира и подготви за битка в равнините между Дагу и Тиендзин - отвърна генерал Лун. - Говори се, че ще остави другите крепости да паднат във вражески ръце през следващите няколко часа.

Цъ Си стана от мястото си и всички погледи се насо­чиха към нея.

-      Трябва да повикаме подкрепления от южните про­винции. - Тя си седна отново.

-      Против подобно действие съм - каза Су Шун. - Само преди шест месеца бандитите от Тайпин овладяха Нандзин и се носят слухове, че събират сили да ударят Шанхай. Трябва да внимаваме Шанхай да не падне, като разводним силата на южните си армии, за да спрем ня­какви си двайсет хиляди бели призраци.

-      Враговете на Средното царство са много - спокой­но рече Цъ Си, - но най-голямата заплаха за династията идва от врага, който се е насочил право към този дворец.