Poslednata imperatrica

-      Абсурдно е да твърдите, че господин Чен е дейст­вал така, че французите да излязат победители - по­бърза да отговори лорд Елгин. - Ние спечелихме бит­ката и нашите имена ще бъдат записани завинаги в историята.

-      Така е - съгласи се Хари, сякаш Рандъл изобщо го нямаше. - Но дали ще се окаже прав, че останалите ук­репления ще се предадат?

Рандъл усети дълбока пустота в стомаха си. Не мо­жеше да е напълно сигурен какво предстои.

-      Другите крепости ще се предадат сами - уверено рече той. Мислите му се насочиха към Уилсън. Как ли щеше да постъпи той в тази ситуация?

Извади часовника си и го погледна. Това вече беше по-скоро нервен навик, но жестът му накара британски­те благородници на артилерийската платформа да заста­нат нащрек. Както винаги, Хари следеше с огромен ин­терес всяка дума и действие на Рандъл. Този чужденец беше загадка за него, както и за всички други, с които се бе свързал.

Хари не беше единственият, насочил вниманието си към китайския съветник със странните сини очи. На дол­ните нива на форта китайските помощници продължа­ваха да разчистват труповете - двама хващаха по едно тяло и го смъкваха по рампите към калната равнина. Сред тях бяха и четиримата най-добри убийци, които бе успял да намери Сенге Ринчен - мъже, прекарали целия си живот в обучение да убиват бързо и тихомълком. Бяха облекли памучните дрехи на мъртви помощници отвън и сега се движеха свободно сред останалите, уверени, че не могат да бъдат разпознати лесно. Най-значителният им недостатък бе, че говореха само мандарински, дока­то китайците от Хонконг използваха кантонски. Помеж­ду си се бяха разбрали само за едно - да нанесат удара си на открито, с повече от един човек. Най-голямото им преимущество бе елементът на изненада и една масова атака гарантираше, че нищо няма да бъде оставено на случайността.

Погледите им час по час се спираха върху синеокия. Наблюдаваха всяко негово движение и издебваха удо­бен момент за действие.

13.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на небесната чистота

22 август 1860 г.

14:25 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 172

Вестта за падането на крепостта Уей пристигна в Пе­кин по пладне на следващия ден. По настояване на Цъ Си император Сиен Фън беше свикал военния си съвет в Дво­реца на небесната чистота, четвъртата по значение сграда в Забранения град. Подобно на всичко друго между сте­ните на Великото вътре, всяко действие се изпълняваше с неимоверна помпозност и церемониалност. И най-прос­тото събрание на военния съвет изискваше присъствието на повече от петстотин войници, строени в двора, както и на над двеста евнуси, които да охраняват и да се грижат за нуждите на десетимата членове на групата.

Тежкият златен трон на Сина на небето беше кацнал върху три стъпала, украсен със сини и сребърни дракони с пет нокътя. Внушителното съоръжение се извисяваше от центъра на залата, съвършено разположен между че­тирите алени колони, поддържащи огромния островръх покрив. Таблата на самия трон бяха дълги над 4,5 метра отзад и високи 6 м; светлината се отразяваше от сто­тиците дракони и китайски символи, гравирани изящно върху златната повърхност. Към платформата на трона водеха пет стълбища, като централните стъпала бяха за­пазени единствено за императора. Между стълбищата имаше четири подиума с лазурносини съдове за изга­ряне на благовония, изработени от най-фин порцелан. Всичко, върху което се спираше погледът, секваше дъха - също като сградата, двореца, просторните дворове и целия Забранен град. И това дори не бе най-впечат­ляващото или пищно от всичките 9999 помещения на двореца. Китайците вярваха, че Небето се представя от звездите в нощното небе - и че те са общо десет хиляди. Единствено Небето можеше да бъде съвършено - затова Забраненият град бе почти съвършен.

В двора в десет редици бяха строени Тигрите, абсолютно неподвижни под палещото слънце. Бяха облечени в жълти и черни копринени роби и носеха меч и лък. Представлява­ха великолепна гледка - ярките униформи се открояваха на тъмносивия фон на каменната настилка на двора.

Тронът в Двореца на небесната чистота оставаше празен, макар че всички членове на военния съвет вече се бяха събрали. Не се чуваше нито звук, докато всички чакаха мълчаливо пристигането на Сина на небето. Цъ Си седеше в края на деветте стола, подредени на ниво­то на пода в полукръг, обърнат към трона. Подобно на всички останали, тя бе в дворцова униформа - най-официалните дрехи от гардероба ѝ. Носеше златна рокля чаофу от фина коприна с черни бродирани ръбове, която се спускаше чак до земята. Леката материя бе украсена с дузина летящи жерави, символ на най-високия циви­лен ранг. Около шията ѝ имаше шест наниза от червени и златни перли. Блестящата ѝ черна коса бе прибрана назад с две нефритени пръчки за коса, които се кръстос­ваха в стегнатия кок на тила ѝ.