Poslednata imperatrica

Противникът стреляше през дупките във външните стени, направени от гаубиците. Британците отвърнаха с огнева бариера в три редици от по десет души, които непрекъснато стреляха и презареждаха в идеален уни­сон, убивайки всеки китаец, подал оръжие от стената. Настъпваха стъпка по стъпка и най-после щурмуваха стената със стълби, а други пропълзяваха през дупките в камъка. Майор Ансън от 67-и южен хампшърски полк някак успя да си пробие път в крепостта и да пререже въжетата на подвижния мост. Той падна през вътрешния ров и сред писъците на хиляди войници от двете стра­ни британците се втурнаха вътре само за да открият, че французите вече са успели да ги изпреварят.

Щикове пронизваха плът, саби отсичаха глави и крайници. Куршуми пръсваха черепи. За мнозина ръкопашната битка беше свирепа и брутална. Войниците прегазваха трупове, като размахваха саби и стреляха, устремени към най-високата част на укреплението.

Всеки се надяваше пръв да свали знамето на Цин и да издигне на негово място флага на родината си. Бри­танците изгубиха толкова време за възпиране на фран­цузите, колкото и за разправа с противника. Същото се отнасяше и за французите.

След повече от час свирепа битка един френски войник успя да се добере до артилерийската платформа и сряза китайското знаме. Но тъкмо докато се готвеше да издигне трикольора на Франция, бе поразен от куршум (някои твър­дяха, че е британски) и убит на място. Британците, след като видяха, че лесно могат да им отнемат победата, удвоиха усилията си и численото им превъзходство си каза думата. Само петнайсет минути по-късно британският флаг се раз­вяваше над крепостта Уей и победата бе за лорд Елгин.

Сър Хоуп Грант избърса сабята си с китайското зна­ме и го метна на един от сержантите си да го пази. То щеше да стане още един от многобройните му бойни трофеи. Кръвта по него правеше гледката още по-драматична - и сър Хоуп знаеше, че коленете на младите жени ще се подкосяват, щом го видят.

-      Втората опиумна война определено приключи - уверено каза той.

Само че дълбоко се лъжеше. Втората опиумна война тепърва започваше.

12.

Крепостта Уей

1,5 км източно от Таку, Китай

21 август 1860 г.

11:15 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 171

Сякаш по даден знак буреносните облаци се разтвори­ха точно в 11:15 и заваля проливен дъжд. Стотици китай­ци от помощните части изнасяха телата на вражеските войници от крепостта Уей и ги трупаха край рововете, за да бъдат бързо погребани. В тази гореща и влажна среда болестите се разпространяваха със светкавична бързина и колкото по-бързо махнеха труповете от укреплението, толкова по-добре. Бяха загинали над 2000 китайци, как­то и стотици монголски воини от Черния флаг на хоркините. Не беше останал жив нито един вражески войник. Защитниците на Средното царство се бяха сражавали до последния човек, както им бе наредено.

През всичките си години на бойното поле сър Хоуп никога не беше виждал подобна проява на твърдоглавост. Китайците в повечето случаи не се славеха с храброст, но при по-внимателното проучване стана ясно каква е при­чината. Командирите им бяха барикадирали хората си зад стените и съдейки по броя на обезглавените трупове в крепостта - традиционна форма на китайско наказание - сър Хоуп стигна до заключението, че всеки, опитал да се измъкне или открито показал страх, е бил посичан, за да „окуражи“ останалите да останат на поста си.

Това бе решителна победа за съюзниците, една от най-поразителните в историята. Уей, Могъщата крепост, беше превзета с цената само на 201 убити британски и 158 френски войници. Врагът беше изгубил най-малко шест пъти повече бойци. При нормални обстоятелства съотношението би трябвало да е обратното. Китайците заемаха по-високи позиции, защитата им беше силна и имаха числено превъзходство над противника... И въ­преки всичко бяха направо смазани.

Лорд Елгин едва ли можеше да е по-щастлив. Въоду­шевлението му беше толкова голямо, че той без никакво колебание гази цял час до коленете в кал, за да стигне до входа на най-новото укрепление на кралица Викто­рия. Сега двамата с Хари Паркс седяха във френските си столове под набързо скования навес до високите стени. Коленичили пред тях, четирима китайци усърдно чис­теха и лъскаха ботушите им до блясък. Лорд Елгин се потеше още повече от обичайното и бе свалил черния си вълнен шинел. Белият памук на ризата му бе подгизнал от пот. Възнамеряваше веднага щом си почине, да обле­че официалната си куртка с големите медали и да влезе тържествено в крепостта.

Сърцето на Рандъл Чен биеше лудо. За първи път от пристигането си в миналото се чувстваше в абсолютно непознати води. Той избърса с черен парцал калта от обувките си и тръгна към входа на укреплението. Сенге Ринчен трябваше да го атакува с конницата си, а вместо това бе побягнал с хората си към Тиендзин. Монголски­ят господар сякаш можеше да чете мисли и някак беше разбрал, че ако атакува, ще влезе в капан.

-      Спечелихме победа за кралицата и родината! - с усмивка обяви лорд Елгин.