Poslednata imperatrica

Рандъл внимателно огледа хоризонта с далекогледа, след което неспокойно погледна часовника си. Тревоже­ше се, че всичко се развива прекалено бавно. Втора ди­визия под командването на сър Хоуп Грант напредваше право от изток. Французите, водени от генерал Колино, бяха извили строя и приближаваха от юг. Въпреки че генерал Нейпиър ги бе принудил да извървят най-малко осемстотин метра повече, двете съюзнически армии се озоваха едновременно при външните ровове.

Надпреварата беше кой ще превземе пръв крепостта.

От позицията си Рандъл бе изумен от огромния брой войници, газещи през дълбоката кал към най-голяма­та от крепостите Дагу. Британците в червено и бяло и французите в светлосините си униформи бяха покрити с кал най-малко до кръста.

-      Не мога да повярвам през каква мръсотия трябва да минат хората ни - нещастно рече Елгин. - Спрете гаубиците! - извика той. След още три изстрела оръди­ята замълчаха. Хората му вече се намираха в обсега на собствената му артилерия и той не искаше някой заблу­ден снаряд да избухне сред тях.

Рандъл погледна по-малкото укрепление на северо­запад - крепостта Жен. На високата стена видя плешив мъж в монголска кавалерийска униформа да гледа към него през далекогледа си. На гърдите му имаше някакъв червен символ, но не можеше да го различи от това раз­стояние. Рандъл огледа парапета и видя Черния флаг на хоркините. Мъжът, който го гледаше, несъмнено беше монголският господар Сенге Ринчен.

Сенге Ринчен свали далекогледа си и се замисли върху онова, което беше видял. Сигурен беше, че онзи на британската наблюдателна платформа е кита­ец, облечен в сив западен костюм. Дебелакът до него несъмнено беше лорд Елгин - двата медала отляво на гърдите му. По всяка вероятност китаецът беше онзи предател, за когото го бе предупредила Цъ Си - сине­окият дявол. Наистина съществуваше. Ринчен вдигна отново далекогледа да се увери, че не му се приви­жда. Очите не го подвеждаха - до Елгин наистина стоеше китаец.

Ринчен извика Лин и лейтенантът се завтече към него. Ринчен му подаде далекогледа и посочи към бри­танския наблюдателен пост в далечината.

-      Какво виждаш? - попита той.

Лин внимателно разгледа четирите човешки фигури. Временната дървена постройка беше най-малко на ки­лометър и половина от тях. Накрая успя да фокусира устройството и сърцето му се разтуптя.

-      Виждам китаец, господарю.

Ринчен му взе далекогледа и го сгъна.

-      Явно слуховете за китайския предател са верни. - Уви мустака си на пръст и прецени възможностите. - Трябва да оставим крепостта Уей да падне в ръцете на врага - замислено рече той. - Ако предчувствието не ме лъже, така или иначе ще я превземат. Кажи на конницата да се приготви за отстъпление. Няма да се притечем на помощ на Уей. В този случай трябва да понесем пора­жение, за да постигнем победа. Китайският магьосник... - Ринчен посочи британската платформа в калта - ... е причината онзи дявол лорд Елгин да знае всеки наш ход. - Ринчен сграбчи Лин за памучния ръкав и го придърпа към себе си. - След като британците превземат крепост­та Уей, изпрати в суматохата четиримата ни най-добри убийци в помощните части на британците. Който пре­реже гърлото на синеокия дявол, ще бъде засипан със злато. А семействата на онези, които не се върнат, ще останат под моята грижа и закрила. Днес ще им дадем крепостите Дагу, но в замяна на това през нощта хората ни ще прережат гърлото на китайския предател. Те ще са спечелили деня, но пък ние ще им отнемем дракона - и неговата смърт ще означава край на кампанията им.

Ринчен се изплю през стената на крепостта Жен към китайския предател. С мъка на сърцето току-що бе по­жертвал живота на петстотин свои хора и на още хиляди китайци само заради шанса да ликвидира мозъка на врага.

Две тръби изсвириха сигнал за атака, последван от плашещи пушечни гърмежи срещу Втора дивизия от стените на крепостта Уей. От време на време към тях се добавяше и гърмежът на шестфунтово пехотно оръдие. Първата вълна на сър Хоуп скочи във външния ров с ви­соко вдигнати пушки, докато хиляди куршуми и стрели се забиваха във водата около тях. След като заеха позиция между рововете и под силен обстрел, китайските помощни части набързо сковаха моста и го прехвърлиха през рова, трошейки бамбуковите колове и храсталаци­те. На всяка крачка войници падаха под непрестанния огън, но останалите се движеха бързо, пришпорвани както от страха, така и от желанието да превземат кре­постта преди французите, които бяха пред очите на сър Хоуп на южната стена. В рамките на няколко минути над 800 британски войници бяха преодолели разстояни­ето и сега газеха в зловонните води на втория ров. Про­тивниците бяха хвърлили в него трупове на животни и вонята беше толкова ужасна, че човек почти не можеше да си поеме дъх, без да повърне. Китайците от помощната част стояха до шия в мръсотията и поддържаха кръстосаните дъски като понтон, по който прекосяваха още войници.