Poslednata imperatrica

За разлика от него Рандъл беше обучен конвенционал­но и бе чудесен атлет. Беше завършил добри училища с отлични оценки. Нямаше равен на себе си в бойните из­куства, което беше допълнителен бонус. И най-важното, беше изключително мъдър за крехките си двайсет и девет години. Без да знае защо точно, Уилсън подозираше, че Рандъл е дошъл от разузнавателния отдел на „Ентърпрайз Корпорейшън“. Носеха се слухове, че Г. М. и Джаспър са избирали от петстотин кандидати и са предпочели такъв с достъп до строго секретна информация. Като китаец Рандъл със сигурност щеше по-лесно да се придвижва из Средното царство от 60-те години на XIX в., но само по себе си това щеше да бъде предизвикателство, когато се стигне до взаимодействие с командването на западните съюзници - те със сигурност щяха да се отнасят към него с презрение заради расовата му принадлежност. Този факт правеше обучението му по история още по-важно. Той трябваше да бъде в състояние да осигурява непре­къснато необорима информация на лорд Елгин.

-      Така е - рече Уилсън. - Нищо не е съвършено, как­то казваш. Поведението ми към Андре е доказателство за това. - Той се замисли как би постъпил Бартън в тази ситуация. - Ще срещнеш значителна съпротива от страна на британските и френските водачи - каза той. - Лорд Ел­гин и британският консул Хари Паркс ще бъдат костеливи орехи. Трябва да се научиш да приемаш предразсъдъците им без ответна реакция. Видя как преди малко създадох допълнителни препятствия с Андре. Трябва да се учиш от това. В миналото ще се сблъскаш с още по-тежки ситуа­ции. Хората ще се отнасят към теб със страх, неуважение и омраза. Не бива да позволяваш това да промени курса на действията ти. Трябва да бъдеш твърд като скала. В миси­ята ти няма място за лични чувства. Трябва да си свършиш работата, независимо какво ще ти струва това.

-      Разбирам - отвърна Рандъл.

-      Утре ще разгледаме системите за прехвърляне - примирено рече Уилсън. - Ще говоря с Андре, ще се извиня и ще го уговоря да ни разведе. Това ще го на­прави щастлив и се надявам, че донякъде ще потуши последствията от случилото се току-що.

- Дано.

-      Но засега трябва да продължим с обучението по ис­тория - заяви Уилсън. - Искам да затвориш очи и да си представиш как си застанал в калта северно от крепостта Уей. Двайсет и три британски гаубици са бомбардирали стените в продължение на повече от два дни. Изведнъж ба­рутният погреб се взривява. Каква е следващата ти стъпка?

Рандъл отвори очи, разкривайки поразителния син цвят, който така го отличаваше от всички други китайци.

-      Британците и французите трябва да атакуват едно­временно крепостта - каза той. - Трябва да бъдат убеде­ни, че се съревновават помежду си кой пръв ще издигне флага на победата. Ако има състезателен елемент, няма и да помислят за поражение.

Отговорът беше идеален.

11.

Крепостите Дагу

1,5 км източно от Таку, Китай

21 август 1860 г.

06:32 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 171

Минути след експлозията на барутния погреб кре­постта Уей беше покрита от гъст черен пушек, който бълваше от вътрешността ѝ. Скоро стана невъзможно да се различат дори очертанията на укреплението от бри­танския наблюдателен пост. Въздухът не помръдваше и сякаш отровната мъгла можеше да се стеле часове наред.

По заповед на лорд Елгин британските гаубици и за­котвените срещу устието на река Хай кораби прекрати­ха огъня. Над Дагу се възцари зловеща тишина.

За момент умът на Рандъл внезапно се изпълни с ми­сли за императрица Цъ Си. Щеше да бъде бясна на Сенге Ринчен за загубата на крепостта. Всичките ѝ планове с монголския господар рухваха и той скоро щеше да бъде мъртъв. Рандъл добре знаеше, че Цъ Си толкова се слави с уменията си да доставя удоволствие, че никой мъж не би могъл да живее без нея, след като веднъж е вкусил благоволението ѝ. Любопитството му по отношение на императрицата го човъркаше от самото начало, откакто за първи път беше чел за нея. Какво я правеше толкова могъща? Как изглеждаше? В системата Дейта-Тран на „Ентърпрайз Корпорейшън“ нямаше нито една нейна фотография, макар да се намираха снимки на всяка дру­га значителна фигура от нейната епоха. Как е успяла да избегне през целия си живот някой да улови образа ѝ, си оставаше загадка.

-      И сега какво? - попита лорд Елгин.

Рандъл внезапно излезе от унеса си.

-      Британските и френските сили трябва да атакуват едновременно - отговори той. - Който вдигне флага на победата над крепостта Уей, ще отнесе славата на деня.

-      Не е нужно да вкарваме французите - обади се бри­танският консул Хари Паркс. - Крепостта несъмнено е унищожена отвътре. Трябва да атакуваме само с бри­тански войници и да се погрижим честта от тази велика победа да е за нас.