Poslednata imperatrica

Облечен в копринен монголски кавалерийски костюм, с Черния флаг на хоркините на гърдите, Сенге Ринчен се изкачи на най-високата точка на крепостта Жен, ко­ето на мандарински означаваше стражева крепост. Това беше по-малко укрепление на около километър северо­западно от Уей, на брега на река Хай. Под прикритието на гъстия пушек от експлозията Ринчен беше придви­жил колона конници - над 800 коне - до задната страна на укреплението и сега се намираше в добра позиция за контраатака, но бе разтревожен от онова, което бе видял през изминалата седмица. Съюзниците бяха показали из­ненадваща сдържаност - нещо изключително нетипично за тях, което го притесняваше. Почти бяха успели да об­кръжат воините му в калните равнини. И като се изключи глупавата атака на Втора дивизия два дни след пристига­нето ѝ, съюзниците не бяха направили нито една грешка. Когато отрязаха снабдителните пътища с превземането на Тан Ку, стана ясно, че това е дело на голям пълководец. Действията им бяха нещо много повече от сляп късмет. Странна тръпка премина през тялото на Ринчен. С какво, или по-скоро с кого си имаше работа?

-      Страхливци - обади се един лейтенант. - Атакуват морските ни крепости в гръб. Тези жалки британци и страхливи французи нямат капка чест. Стрелят с оръдията си, без да нападат. Като жена, мятаща камъни през река.

Ринчен се обърна към стоящия до него офицер.

-      Лейтенант Лин, който и да е водач на варварите, той показва голямо умение. Най-мъдрият пълководец атаку­ва само когато е сигурен, че може да победи. Пресякоха снабдителните ни линии и смазаха крепостта Уей с оръ­дията си. Знаят, че няма да препуснем да ги пресрещнем с конете си - и затова чакат. Калната равнина защитава крепостите, но пази и врага от нашата кавалерия.

-      Нима сте впечатлен от действията им, господарю?

-      Да, Лин. Впечатлен и разтревожен. Щом успяха да превземат с лекота Уей, със сигурност ще се спра­вят още по-лесно с останалите крепости. Целта им е да пречупят духа на китайците, това е ясно. В онези ук­репления няма монголски воини, а просто наборници, които се бият само за честта на семействата си, водени от мандарините, бюрократичната измет на света. - Рин­чен изтегли извитата сабя на могъщия Чингис хан и по­сочи към призрачния силует на Уей, който прозираше през изтъняващата димна завеса. - Трябва да удържим на всяка цена онова укрепление. Изпрати допълнително хора и оръжия от северозапад, които да подсилят защи­тата ни. Съобщи на генерал Дан, че ако някой побегне от поста си, ще бъде преследван като куче и измъчван. Това се отнася и за самия него. И дума не може да става да се предадат.

-      Ако изпратим хора, няма ли да останем оголени? - попита Лин.

-      Чуждоземните дяволи искат най-голямата перла от защитата на Средното царство. Няма да изразходват нито едно зърно барут срещу друга мишена. Битката за крепо­стите Дагу ще бъде спечелена и изгубена тук. Когато вар­варите хвърлят силите си в атака и се изтощят при преко­сяването на калта, ще контраатакуваме. Гаубиците им ще бъдат безполезни, защото ще се страхуват да не улучат собствените си хора и пехотата им ще се окаже в капан между рововете, предвидени да държат дяволите настра­на. Тогава ще пратим татарската конница. Ще спечелим битката и ще удържим тази територия - решително заяви Ринчен. Той опря върха на сабята си в каменната стена пред себе си. - Предай на генерал Дан, че защитата му трябва да бъде като камък срещу стомана. Никаква милост за никого. Кажи му, че когато всичко изглежда без­надеждно, ще пристигне татарската конница.

Когато пушекът се разсея, 2500 британци и 700 фран­цузи поеха през калта, съпровождани от над 600 местни, които мъкнеха стълби и талпи за построяването на им­провизирани мостове. На северозапад, зад димната пеле­на, 1000 китайски пехотинци и 500 хоркински монголи, по-голямата част от елитните войници на Ринчен, заедно с необходимите муниции и припаси, се придвижваха към речния вход на крепостта Уей да подсилят защитата ѝ.

Щом забелязаха приближаващите подкрепления, британските кораби подновиха обстрела. Макар да ус­пяха да изстрелят повече от 200 снаряда през следващия час, пораженията бяха минимални - убиха само стотина души, докато китайците бързо се придвижваха по твър­дата земя от страната на реката.

Британците и французите напредваха много по-трудно, тъй като им се налагаше да газят до колене в калта към страховитите стени на целта си. Тъй като барутния погреб го нямаше, китайците не можеха да подложат настъпващите на тежък обстрел поради липса на муни­ции. А когато новите запаси барут най-сетне пристиг­наха, британците и французите вече бяха под обсега на големите оръдия. Междувременно британските гаубици продължаваха да бомбардират външните стени с надеж­дата да ги пробият.