Poslednata tayna

След няколко секунди пръстът му беше отрязан. Жертвата отчаяно ридаеше, очите му бяха кръвясали, дишаше тежко и лицето му беше покрито с капчици пот, но звуците, които издаваше, бяха заглушени от лентата скоч, която запушваше устата му. Нападателят изчака няколко секунди, оставяйки мъжа да се успокои и да възстанови дишането си, и накрая се взря в очите му с леден поглед.

- Паролата?

Мъжът го погледна в очите и се поколеба. Сикариус не чака повече. Отново притисна ръката му към пода и сложи острието върху показалеца. Жертвата започна да стене и да се гърчи отчаяно, съзнавайки добре какво ще последва. Нападателят пак се втренчи в него.

- Ще ми дадеш ли паролата, или ще трябва да отрежа всички пръсти на ръката ти, след това на другата ръка и после тези на краката? Как предпочиташ?

Охранителят закима с глава, сякаш беше решил да говори. Сикариус хвана края на лентата тиксо и я отлепи с рязко движение.

- А! - простена мъжът. - Нуждая се от... от медицинска помощ. - Той се задъха. - Моля ви!

- Паролата?

Мъжът въздъхна, знаейки, че няма друг избор. С половин пръст, люлеещ се във въздуха, и със сгърчено от болка лице, той разкри тайната, която щеше да позволи на натрапника да отвори блиндираната врата и да оскверни светостта на Кодеш ха Кодешим.

LXVI

ЛИЦАТА НА ТРИМАТА ПОСЕТИТЕЛИ В КОДЕШ ХА КОДЕШИМ отразяваха като огледало смайването им от разкрието на Арпад Аркан.

- Саркофазите от Талпиот са съдържали генетичен материал?

Президентът на фондацията кимна ентусиазирано, в очите му блестеше детско вълнение.

- Не е ли фантастично?

Томаш се вгледа в приятелите си. Беше като зашеметен. Всичко това му се струваше прекалено невероятно, за да е истина. Двамата полицаи изглеждаха не по-малко смаяни.

- Но... нима е възможно?

Усмивката на Аркан се превърна във весел смях.

- Как мислите? Щом успяхме да извлечем ДНК от екземпляри на мамути и неандерталци на тридесет хиляди години, защо да не можем да вземем генетичен материал от хора, загинали преди две хиляди години? Не забравяйте какво каза преди малко професор Хаманс. При много висока температура структурата на ДНК се запазва около пет хиляди години. Саркофазите от Талпиот са отпреди две хиляди години!

Историкът изпита странното усещане, че сънува наяве. Всичко му изглеждаше сюрреалистично. Пое си дълбоко дъх, направи усилие да подреди мислите си и да разсъждава трезво.

- Добре, открили сте ДНК в саркофаг 80/503 - отбеляза той, като нарочно говореше високо, за да го чуват добре събеседниците му, а и защото така разсъждаваше по-ясно. - И какво? Какво значение има това, щом никой не е сигурен за самоличността на човека, чиито кости са поставени там?

Но Аркан нямаше никакви съмнения по този въпрос.

- Това е Исус от Назарет.

- Как може да твърдите подобно нещо с такава убеденост? - възрази историкът. - Както току-що видяхме, възможността Йешуа бар Йосиф, свързан с този саркофаг, да бъде нашият Исус, син на Йосиф, е едно на хиляда! Струва ми се, че това е минимален процент на вероятност!

Събеседникът му вдигна ръка.

- Щеше да е така, но за щастие бяха намерени още саркофази в същата зала - подчерта Аркан. - А върху тях има имена на хора, които евангелията свързват с Исус от Назарет. И тук процентът на вероятност значително се променя.

- Хора, свързани с Исус? За какво говорите?

Домакинът разлисти документите, оставени на масата пред него, и спря на втората страница. Също както и първия документ, който им беше показал, и този съдържаше входящ номер и фотография на увеличен надпис върху саркофаг.

- Да започнем от номер 80/505 - предложи Аркан. - Върху този саркофаг е записано името Маrуа на иврит. Изглежда ли ви познато?

- Може да не е непременно майката на Исус - обясни историкът, анализирайки надписа. - Мисля, че името Мария също е било често срещано по онова време...

- Всъщност става въпрос за най-популярното женско име. Сред триста двадесет и осем находки са регистрирани седемдесет с надпис Maryam - юдейско име, което на латински се произнасяло Maria или Маrуа.

Томаш пресметна наум.

- Това прави... чакайте да сметна процента... близо двадесет процента от жените са се наричали Мария. Виждате ли? Много Марии.

- Вярно е. Двадесет процента от жените в Юдея са носили името Maryam. А кое е името, което четем върху този саркофаг? Маrуа. Трябва да признаете, че е най-малкото смущаващо.

- Наистина.

Аркан обърна на третия документ, на който също имаше изписан входящ номер и снимка на друг надпис.

- Да видим саркофаг 80/504 - предложи той. Върху нея е изписано името Yose. Както знаете, става въпрос за умалително от името Yehosef. За Yehosef Yose е същото като Зе за Жозе¹⁰⁹.

Историкът махна с ръка в знак на несъгласие.

- Не може да е бащата на Исус! - напълно убеден заяви той. - Йосиф се споменава в евангелията само по време на детството на Исус, следователно може да приемем, че той е загинал рано.