Читаем Poslednata tayna полностью

- И какво от това? - попита президентът на фондацията. - Не забравяйте, че Талпиот е втора гробница. Какво е пречело на роднините да пренесат останките на Йосиф в частния мавзолей на семейството с изглед към Храма? Дори е естествено да го направят, ако наистина са вярвали, че денят на Страшния съд е близо! Или мислите, че е невъзможно?

Португалецът обмисли тази вероятност.

- Прав сте - призна той, отстъпвайки пред силния аргумент.

- Ако семейството на Исус е построило втора гробница, най-нормалното нещо е да пренесат останките на бащата там, особено ако са мислели, че това ще държи семейството заедно, когато възкръснат за Страшния съд.

- Но съществува и възможността да се отнася за друг човек, свързан с Исус - отбеляза Аркан. - Прочетете, моля, стих трети от Шеста глава в Евангелието от Марко.

Томаш отвори Библията, която държеше в ръцете си, и потърси откъса.

- „Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона?“ - Вдигна поглед. - Намеквате, че Yose от Талпиот може да е Иосия, братът на Исус?

- Защо не? Макар и Yehosef или Йосиф, да е едно от най-често срещаните имена през този период, истината е, че надписът Yose е необичаен. Това е единственият саркофаг от това време, на който е изписана точно тази умалителна форма на Yehosef . - Той показа два пръста. - Което прави двама роднини на Исус с името Йосиф. Баща му и брат му. Саркофаг номер 80/504 може да принадлежи на всеки един от тях.

- Хм - отстъпи историкът. - А другите?

Пръстите на Аркан потърсиха четвъртия документ в папката. Още един номер и още една фотография на надпис.



- Това е саркофаг номер 80/500 - обясни домакинът. - Надписът гласи Mariamn-u eta Mara. - Впери поглед в събеседника си. - Знаете ли какво означава?

Томаш кимна утвърдително и присви очи, докато изучаваше снимката, обмисляйки усложненията, които възникваха при появата на този надпис.

- Трябва да помисля - призна той. - Мариамн-и е склонение на Мариамна - гръцка версия на Мириам, или Мария. Mariamn- и eta Маrа означава буквално на Мария, наричана още Госпожа. Госпожа в смисъл на господарка или стопанка.

Домакинът го погледна с едва загатната усмивка като човек, който винаги предварително знае отговорите на въпросите, които задава.

- Срещали ли сте в Писанието името Мариамна?

Историкът замислено разлисти Библията, която тежеше в ръцете му. Този дебел екземпляр съдържаше Стария завет, Новия завет, апокрифните книги и стотици страници с бележки и коментари. Потърси съдържанието и разгледа заглавията на отделните текстове.

- Всъщност да - каза накрая той. - Но не в каноничните книги. - Посочи едно от заглавията, изброени в съдържанието. - Името Мариамна се появява в Деяния на Филип, апокрифен текст за живота на апостол Филип. - Посочи друго заглавие. - А също и в части от гръцки език на Евангелие от Мария Магдалина. Без да броим античните текстове от Ориген и Иполит, в които се споменава Мариамна.

- Коя е Мариамна във всички тези текстове?

Томаш разтърси глава невярващо, без да отговори веднага на въпроса.

- Не, не може да бъде! - възкликна той. - Това вече е някаква невъобразима фантазия! Не е възможно!

- Кажете - настоя Аркан, - коя е Мариамна, която се появява в апокрифните книги и в текстовете на Ориген и Иполит?

Историкът отпусна рамене и се примири. Щом му задаваха директен и конкретен въпрос, имаше ли право да избегне отговора, колкото и налудничав да му се струва?

- Мария от Магдала - каза той с известно чувство на неприязън. - Позната още и като Мария Магдалина.

По лицето на президента на фондацията пробяга победоносна усмивка.

- Интересно, нали?

- Не означава нищо - сряза го Томаш. - Апокрифните ръкописи не са писани от хора, които са познавали Исус. По-голямата част от тези текстове датират от II или III век. С изключение може би на Евангелие от Тома, информацията в апокрифните книги не е достоверна.

- Така е - съгласи се Аркан. - Но е истина, че в тези текстове са представени предания, които понякога достигали до авторите. Употребата на името Мариамна, отнасящо се до Мария Магдалина, може да е едно от тези предания.

- Възможно е. И какво?

В отговор на този въпрос погледът на домакина се спря върху Библията, която нервно потрепваше в ръцете на събеседника му.

- Този екземпляр съдържа и апокрифните текстове, нали? Прочетете стих 32 от Евангелие от Филип.

Томаш разлисти страниците и намери откъса.

- „Три жени вървяха с Господ през цялото време. Мария - майка му, и нейната сестра, и Магдалена - тази, която наричаха негова спътница. Мария беше Негова сестра и Негова майка и Негова спътница“.

- А сега стих 55.

- „Другарката на Христос е Мария Магдалена. Господ обичаше Мария повече от всички ученици и често я целуваше в устата“110.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры