- И какво от това? - попита президентът на фондацията. - Не забравяйте, че Талпиот е втора гробница. Какво е пречело на роднините да пренесат останките на Йосиф в частния мавзолей на семейството с изглед към Храма? Дори е естествено да го направят, ако наистина са вярвали, че денят на Страшния съд е близо! Или мислите, че е невъзможно?
Португалецът обмисли тази вероятност.
- Прав сте - призна той, отстъпвайки пред силния аргумент.
- Ако семейството на Исус е построило втора гробница, най-нормалното нещо е да пренесат останките на бащата там, особено ако са мислели, че това ще държи семейството заедно, когато възкръснат за Страшния съд.
- Но съществува и възможността да се отнася за друг човек, свързан с Исус - отбеляза Аркан. - Прочетете, моля, стих трети от Шеста глава в Евангелието от Марко.
Томаш отвори Библията, която държеше в ръцете си, и потърси откъса.
- „Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона?“ - Вдигна поглед. - Намеквате, че
- Защо не? Макар и
- Хм - отстъпи историкът. - А другите?
Пръстите на Аркан потърсиха четвъртия документ в папката. Още един номер и още една фотография на надпис.
- Това е саркофаг номер 80/500 - обясни домакинът. - Надписът гласи
Томаш кимна утвърдително и присви очи, докато изучаваше снимката, обмисляйки усложненията, които възникваха при появата на този надпис.
- Трябва да помисля - призна той. -
Домакинът го погледна с едва загатната усмивка като човек, който винаги предварително знае отговорите на въпросите, които задава.
- Срещали ли сте в Писанието името
Историкът замислено разлисти Библията, която тежеше в ръцете му. Този дебел екземпляр съдържаше Стария завет, Новия завет, апокрифните книги и стотици страници с бележки и коментари. Потърси съдържанието и разгледа заглавията на отделните текстове.
- Всъщност да - каза накрая той. - Но не в каноничните книги. - Посочи едно от заглавията, изброени в съдържанието. - Името
- Коя е Мариамна във всички тези текстове?
Томаш разтърси глава невярващо, без да отговори веднага на въпроса.
- Не, не може да бъде! - възкликна той. - Това вече е някаква невъобразима фантазия! Не е възможно!
- Кажете - настоя Аркан, - коя е Мариамна, която се появява в апокрифните книги и в текстовете на Ориген и Иполит?
Историкът отпусна рамене и се примири. Щом му задаваха директен и конкретен въпрос, имаше ли право да избегне отговора, колкото и налудничав да му се струва?
- Мария от Магдала - каза той с известно чувство на неприязън. - Позната още и като Мария Магдалина.
По лицето на президента на фондацията пробяга победоносна усмивка.
- Интересно, нали?
- Не означава нищо - сряза го Томаш. - Апокрифните ръкописи не са писани от хора, които са познавали Исус. По-голямата част от тези текстове датират от II или III век. С изключение може би на
- Така е - съгласи се Аркан. - Но е истина, че в тези текстове са представени предания, които понякога достигали до авторите. Употребата на името
- Възможно е. И какво?
В отговор на този въпрос погледът на домакина се спря върху Библията, която нервно потрепваше в ръцете на събеседника му.
- Този екземпляр съдържа и апокрифните текстове, нали? Прочетете стих 32 от
Томаш разлисти страниците и намери откъса.
- „Три жени вървяха с Господ през цялото време. Мария - майка му, и нейната сестра, и Магдалена - тази, която наричаха негова спътница. Мария беше Негова сестра и Негова майка и Негова спътница“.
- А сега стих 55.
- „Другарката на Христос е Мария Магдалена. Господ обичаше Мария повече от всички ученици и често я целуваше в устата“110
.