Poslednata tayna

- Първото римско свидетелство за Исус се появява чак през II век в писмо от Плиний Млади³⁰ до император Траян, в което се споменава за християнска секта. В писмото се казва, че те „почитат Христос като Бог“. Преди появата на Плиний мълчанието е пълно. Всъщност съществува и един еврейски автор - Йосиф³¹, който в своята историята на евреите, написана през 90 г., бегло споменава Исус. Няма друго. Това означава, че единствените източници за живота на Исус, с които разполагаме, са християнски.

- Нямах представа!

Историкът спря погледа си върху Codex Vaticanus.

- А знаете ли от какви текстове е съставен Новият завет?

Валентина се запита дали събеседникът ѝ не сменя темата.

Тя се беше усъмнила в думите му и трябваше да положи усилие да овладее емоциите си и да се опита да му съдейства. Пое дълбоко дъх и потърси отговор на въпроса.

- Всъщност никога не съм се замисляла особено над това - призна тя със замислено изражение. - Да видим. Това са четирите евангелия: на Матей, Марко, Лука и Йоан. - Поколеба се. - Мисля, че има още нещо, нали?

- Така е - засмя се Томаш. - Истината е, че най-старите текстове от Новия завет не са евангелията. Това са епистолиите³² на апостол Павел.

- Наистина ли?

- Да, Посланията на апостол Павел - потвърди португалецът, изяснявайки значението на думата. - Вижте, за да разберете как са възникнали текстовете от Новия завет, е необходимо да знаете, че за първите християни Библията е включвала само Стария завет. Проблемът бил тълкуването на Светото писание в съответствие с проповедите на Исус, тъй като различните групи от последователи избирали различни, понякога дори противоположни пътища и винаги се обръщали към Месията, за да оправдае позициите им. Водач на една от тези групи бил Павел, евреин, който бил много активен в разгласяването на словото на Исус и който по тази причина пътувал до далечни градове из цялото Източно Средиземноморие, за да покръства езичници. Говорел им, че трябва да почитат само еврейския Бог и че Исус е умрял за греховете на света и скоро ще се върне за деня на Страшния съд. Случило се така, че докато пътувал, понякога до него достигали новини, че братята от някоя църковна общност, основана от него, се придържат към теология, която той не приемал, че поведението им било неморално и други подобни проблеми. За да върне вярващите в пътя, който смятал за правилен, Павел им написал „послания“, в които ги укорявал за това, че са се отклонили от верния път, и ги увещавал да следват правилната посока. Първото от съхранените писма било изпратено до общността в Солун. Нарича се Първо послание до Солуняните, съдържа четиридесет и девет глави и е написано не по-късно от двадесет години след смъртта на Исус. Има писмо, адресирано до братята в Рим - Послание до Римляните; две писма до общността в Коринт - Първо и Второ послание до Коринтяните, и така нататък. Важно е да се разбере, че тези послания съвсем не са предназначени да се превърнат в „свещени“ текстове - те са просто писма.

- Нещо като имейлите, които си разменяме днес?

Томаш се разсмя.

- Да, приличат на тях, само че са се предавали с малко по-бавна поща - пошегува се той. - По онова време повечето хора били неграмотни, затова тези послания били четени на глас пред цялата общност. Самият Павел завършва своето Първо послание до Солуняните с думите: „Да прочетете това послание на всички свети братя“, което показва, че това било редовна практика. С времето, след появата на копия и много четения на глас, тези писма започнали да се смятат за образец и по някакъв начин се превърнали в обединяващо звено на всички общности от последователи. Новият завет съдържа двадесет и едно послания - освен тези на апостол Павел включва и посланията на апостолите Петър, Яков, Йоан и Юда, макар че съществуват сведения и за множество други, които не са се запазили.

Валентина хвърли любопитен поглед към Codex Vaticanus, сякаш беше оригиналната Библия.

- Ами евангелията? И те ли са съставени от писма?

- Историята на евангелията е различна. - Томаш посочи изящното сребърното кръстче, което италианката носеше на шията си. - Започва с разпъването на Исус. От страх да не бъдат убити от римляните, неговите последователи избягали и се укрили. След това се случила историята с възкресението и започнали да говорят, че скоро Исус щял да се върне на земята за деня на Страшния съд. Затова се установили в Йерусалим и зачакали. Докато чакали, започнали да разказват истории за Исус.

- А! - възкликна инспекторката. - И така били написани евангелията.

- Не, нищо подобно. Апостолите смятали завръщането на Исус за абсолютно сигурно и не виждали и най-малката причина да пишат за това. Защо да го правят? Исус щял да се завърне скоро! Освен това е важно да припомним, че първите последователи на Христос били бедни и необразовани хора. Естествено, неграмотни. Как щели да публикуват написаното? Затова пък съществували отделни истории, които изследователите наричат устни перикопи³³.

- По този начин ли са се запазили разказите за живота на Исус?