Poslednata tayna

- Да, но последователите не са си поставяли за цел да ги запазят - настоя Томаш. - Не забравяйте, че според тях Исус всеки момент щял да се върне. Те разказвали тези истории само за да дадат примери за решение на новите проблеми, които възниквали междувременно. Този детайл е важен, защото показва, че разказвачите извличали историите от техния контекст и ги поставяли в нов контекст, като неусетно и несъзнателно променяли смисъла им. А когато първите последователи започнали да остаряват и умират, без да дочакат завръщането на Исус, станало ясно, че перикопите трябва да бъдат записани, за да могат да бъдат четени на глас в различните общности, тъй като се опасявали да не избледнее споменът за събитията. Тогава перикопите били записвани на папирусови свитъци и представяни извън техния контекст. А Исус не се връщал. След това се стигнало до извода, че за да постигнат по-голямо въздействие върху вярващите, перикопите биха могли да се поставят в определен ред и да се разделят на групи: едни разказвали за чудесата, други - за изгонването на зли духове, трети съдържали нравствените поучения. Следващата стъпка била тези групи да се обединят в по-пространни разкази, които наричаме протоевангелия и които разказват завършена история. Тези протоевангелия накрая били събрани в едно-единствено повествование и от тях произлезли...

- Четирите евангелия - завърши Валентина с усмивка. - Невероятно!

Томаш се намръщи.

- Всъщност били повече от четири - поправи я той. - Формирали се десетки евангелия.

- Десетки?

- Повече от тридесет. Първите познати текстове са Евангелие от Марко и Източникът Q³⁴, изгубено евангелие, за съществуването на което научаваме от другите две евангелия - тези от Матея и Лука, които, изглежда, са ползвали един и същ източник - Източника Q.

- Q? - повтори учудена Валентина. - Що за име?

- Идва от Quelle, немската дума за източник. Има и други източници, например М, използван само от Матей, или източника L, цитати от който са намерени само в Евангелие от Лука.

- Всички ли са изгубени?

- Да - отвърна историкът. - След това се появили още евангелия, като това на Йоан, Петър, Мария, Яков, Филип, Мария Магдалина, Юда Тома, Юда Искариотски, на Тома... десетки евангелия.

- Признавам, че съм чела нещо за това - отбеляза италианката. - Но не знам какво се е случило с тези евангелия.

- По-късно били отхвърлени.

- Да, но защо?

Добър въпрос, помисли си историкът.

- Знаете ли, всъщност нито едно от евангелията не представлява просто хроника от събития - обясни той. - Те са теологично ориентирани възстановки.

- Какво искате да кажете?

- Просто е. Всяко евангелие представя специфична теология - поясни той, избягвайки да навлиза в полемични детайли, за да не предизвика отново гнева на италианката. - Всичко това поставило началото на неразбирателство между вярващите, както може би предполагате. Някои евангелия представяли Исус като човек, други като Бог, а трети дори като Бог в човешки образ. В някои пише, че Исус посвещавал в учението си само избрани, в други - че никога не е умирал. Едни текстове защитавали теорията за съществуването на един-единствен бог, други посочвали трима богове, дори дванадесет или тридесет...

- Madonna! Каква бъркотия!

Томаш беше съгласен с нея.

- Всъщност никой не разбирал другия - каза той. - Формирали се няколко доминиращи групи последователи на Исус, всяка от които имала своите евангелия. Ебионитите например са юдеи, за които Исус бил просто един равин, избран от Бог за това, че бил почтен човек, който познавал Закона, предаден на Мойсей. Има свидетелства, че Петър и Яков, брат на Исус, са били приемани за предшественици на това течение. След това се появили последователите на апостол Павел, които се застъпвали за универсалния характер на учението и разпространението му сред езичниците. Те вярвали в божествената природа на Исус. Според тях спасението било във вярата в неговото възкресение, а не в спазването на Закона. Гностиците на свой ред смятали, че у Исус се е въплътил еон (духовна сила) - Христос, и че някои човешки същества притежават божествена искра, която могат да разпалят, ако имат досег с тайно познание. И накрая докетите, които твърдели, че Исус е космическо същество, което само наподобява човек. Той дори не изпитвал глад или нужда от сън, само се преструвал, че изпитва.

Валентина описа широка дъга с ръка, с която сочеше Ватиканската библиотека и всичко наоколо.

- Кое от всички тези течения е нашето?

Томаш се усмихна.

- Нашето? Имате предвид църквата днес?

- Да.

- Християните в Рим - заяви той. - Тяхната организация е била най-ефективна, техните конгрегации имали йерархия и структура. Така възникнали църквите. Другите групи не били толкова добре организирани. Освен това имали предимство поради утвърждаването на последователите на апостол Павел сред езичниците. Йерусалим запазил водещата си роля известно време, но през 70 година римляните опустошили града и той престанал да бъде най-важният християнски център. Кой го е заменил според вас?

Италианката вдигна рамене.

- Нямам представа.