Poslednata tayna

В следващата галерия бяха изложени други богатства, като китайски плочки от жад³⁷, японски инро³⁸, красиви монголски картини и великолепни персийски миниатюри. Неща, които радваха окото, но според Александър не бяха толкова ценни и интересни, колкото находките, пазени в галерията на ръкописите.

Той слезе по стълбите и се озова в модерното фоайе. Стъпките му събудиха дремещия нощен пазач, който излезе иззад плота на рецепцията и отиде да отключи вратата.

- Лека нощ, сър! - сбогува се почтително той.

Александър отвърна на пожеланието и се гмурна в студения въздух на улицата. Беше изморен, но доволен от свършената работа. Разследването напредваше бързо. Трябваше му само още един ден проучвания в библиотеката, за да изпълни задачата, която го бе довела в Дъблин. Той вървеше към хотела, но беше изключително въодушевен и мотивиран и знаеше, че няма да издържи дълго далеч от ръкописите, които го омагьосваха. След като се събуди и закуси, щеше незабавно да се върне в Chester Beatty Library. Трябваше само да...

В този миг почувства нечие присъствие зад гърба си.

X

CODEX VATICANUS ВНЕЗАПНО ОТНОВО СЕ ПРЕВЪРНА В ЦЕНТЪР на вниманието в Sala Consultazioni Manoscritti. Инспектор Валентина Феро впери поглед в него, сякаш старият ръкопис беше виновен за онова, което току-що бе чула.

- Не съществуват оригинали на текстовете от Новия завет?

Томаш направи неопределен жест с ръка във въздуха:

- Никой никога не ги е виждал. Фу! - духна той, сякаш издухваше прашинки. - И ги няма!... С времето изчезнали.

- Така ли? - учуди се Валентина, посочвайки към кодекса пред нея. - И имаме само това... това копие?

- Не - каза лаконично историкът

Валентина смръщи вежди.

- Нямаме копие?

- Не.

Италианката постави ръка върху Codex Vaticanus.

- А това какво е? Плод на въображението?

- Почти - отвърна Томаш и по лицето му се изписа бегла усмивка. - Вижте, не притежаваме оригинали на Новия завет, нито негови копия. Всъщност не притежаваме копие на копието, нито дори копие на копието на копието. - Той постави ръка върху ръкописа до себе си. - Първото достигнало до нас евангелие е това на Марко, написано през 70-те години на I век. Codex Vaticanus е един от най-старите запазени ръкописи с текстове от Новия завет, но датира едва от средата на IV век. С други думи, този кодекс е с триста години по-стар от оригинала на Евангелие от Марко, което го прави n-тото копие на копието на оригиналите, написани от авторите на познатите днес канонични текстове.

- Madonna! - възкликна италианката. - Нямах представа!

Томаш се облегна на креслото, без да сваля поглед от събеседницата си.

- Както навярно предполагате, това е сериозен проблем.

Валентина поклати утвърдително глава; тя беше детектив и добре знаеше колко е важен достъпът до първоизточниците.

- Как можем да бъдем сигурни, че n-тото копие е същото като оригинала?

- Бинго! - извика историкът и удари по масата. - Случвало ми се е да разкажа някаква история на приятелка, тази приятелка да я разкаже на друг човек и този друг да я разкаже на трети, който после идва и я разказва на мен. Когато историята се върна при мен, след като вече бе минала през три последователни филтъра, тя беше различна. Сега си представете какво може да се случи с една история, преписвана безброй пъти от най-различни хора, като първите от тях със сигурност не са били толкова квалифицирани, просто любители. Какви ли промени е претърпяла?

- Всякакви, предполагам.

Португалският учен отново насочи вниманието си към страницата, на която беше отворен Ватиканският кодекс.

- Ето защо страничната бележка на преписвача, който упреква този преди него, е толкова важна. Тъкмо тази бележка е търсила Патрисия - каза той, посочвайки драскулките отстрани: - „Невежи глупецо! Остави старото слово на мира, не го променяй!“ И то само защото някой е заменил phanerón с pherón. - Професорът внимателно разлисти кодекса. - И това не е единственият случай в Codex Vaticanus. Вижте какво пише в Евангелие от Йоан. - Историкът взе евангелието и потърси стиха. - Йоан, 17:15. Ето го. Йсус се моли на Господ за хората. - Текстът беше на гръцки, но Томаш го преведе. - Не се моля да ги опазиш от злото. - Историкът вдигна поглед и се взря изпитателно в събеседницата си. - Не се моля да ги опазиш от злото. Нима Исус е помолил Бог да остави злото да тормози човечеството? Какво според вас означава това?

Валентина отвърна с недоумяващ поглед.

- Не разбирам.

Томаш почука с пръст върху стария пергамент.