Poslednata tayna

- Нека ви дам пример от Новия завет - предложи Томаш. - В евангелията се казва, че Исус е получил кръщение от Йоан Кръстител. Това е необичайно за християните, тъй като се е смятало, че човекът, който кръщава, е по-извисен духовно от кръщавания. Това твърдение поставя Исус в положението на духовно по-низш от Йоан Кръстител. Как е възможно това, щом Исус е Син Божи? Освен това кръщението пречиства човек от греховете му. Щом Исус се е кръстил, това означава, че той също е имал грехове. Отново се питаме как може това да е истина, щом той е Син Божи? Епизодът с кръщението на Исус е толкова смущаващ, че е изключително малко вероятно авторите да са го измислили. Защо да го правят, след като това поставя под съмнение съвършенството и непорочността на Исус? Затова историците смятат, че историята за кръщението на Исус от Йоан наистина се е случила. Това е исторически факт. Никой апостол не би измислил нещо толкова сложно за разбиране.

- Да, разбирам.

- Четвъртият критерий е критерият за контекста. Дали информацията, записана в едно евангелие, се вписва в контекста на епохата. И петият критерий се отнася до специфичната структура на текста или стила на писане, типичните изрази и езикови средства и дори теологическите идеи на неговия автор. Ако в една част от текста се появяват думи, които не се срещат никъде другаде, тогава е много вероятно да са добавени от някой от преписвачите. Но тези критерии не трябва да се прилагат сляпо. Може да се отнася за по-стар текст, но ако в него са елиминирани определени елементи, които са трудни за разбиране или звучат нереалистично в сравнение с по-късни текстове, ние оставаме с впечатление, че си имаме работа с по-несъвършено копие. С две думи - трябва да преценяваме всичко.

Италианката кимна с глава в знак на съгласие.

- Наистина детективска работа - отбеляза тя. - Но защо ми го казвате все пак?

- За да ви насоча към измислените епизоди от Новия завет. - Томаш замълча за миг, за да подсили драматизма на думите си. - Като притчата за грешницата, уловена в прелюбодейство например.

Валентина едва не подскочи на стола си.

- А, да! Обещахте да ми докажете, че историята е фалшива. Още нищо не съм видяла.

Историкът й хвърли предупредителен поглед.

- Трябва да знаете, че не е само тази история. Има и други.

- Кои?

Томаш въздъхна дълбоко, внезапно се почувства изморен. Беше изгубил половин час да обяснява на инспекторката елементарни неща за библейските ръкописи. Най-трудното тепърва предстоеше. И наистина беше трудно, той го знаеше, защото засягаше основни моменти от християнската теология. Ученият забарабани с пръсти по масата за четене и когато най- сетне събра кураж да отговори на въпроса, дори не се осмели да погледне събеседничката си.

- Например разказът за възкресението на Исус.

- Разказът за... възкресението?-извика Валентина. - Какво за него?

Най-накрая срещна погледа ѝ.

- Друга измислица.

XI

ТРЕВАТА НА DUBH LINN GARDENS БЕШЕ ВЛАЖНА от ледената мъгла, но Пади Макграт вече беше безчувствен към този род неудобства. И защо да го е грижа? Беше на петдесет и две години, безработен, жена му го беше напуснала и той смяташе себе си за най-нещастния човек на света.

Изтегна се на зеления килим и вдигна високо бутилката с уиски; течността с цвят на карамел покриваше една трета от нея, което означаваше, че му остава доволно количество, за да удави спомените от ужасната година, която беше преживял.

- Well it‘s allfor me grog, me jolly jolly grog³⁹ - запя той тихо. - All for me beer and tobacco. Well I’ve spent all me tin with the ladies drinking gin...⁴⁰

Уискито го правеше щастлив за няколко часа или поне изтриваше нещастието от паметта му; затова отпи още една глътка и отново затананика мелодията, която беше вдъхновявала много танци по време на неговата младост. Пади бе пропилял тридесет години от живота си, работейки на държавна служба. Тридесет години! Изведнъж дойде кризата, засегна банките, правителството ги финансира, отвори се бюджетен дефицит, дойде МВФ и последваха масови съкращения. Той беше повлечен от водовъртежа на уволненията на персонала и внезапно се оказа без работа.

Кой би наел човек, прехвърлил петдесетте? Чувстваше се като изоставена дрипа. Започна да полива болката с „Гинес“-а⁴¹ на „Мълигънс“ - пъба на ъгъла. Всяка вечер се прибираше пиян у дома. След няколко месеца жена му, оная коза с писклив глас и отровен език, го напусна и се върна в Лимърик⁴².

- Вещица! - изръмжа той. - Да изгние, разядена от собствената си отрова!

След това банката взе къщата му заради месечните вноски, които беше спрял да плаща.

- Какви лешояди са тези типове от банката - добави Пади. Вече му бе все едно дали си говори сам, или някой го слуша. - Да пукнат в същата мизерия, до която ме докараха, животни такива!