Poslednata tayna

- Преднамерена промяна, която не отговаря на оригинала - настоя Томаш. - И въпреки че на пръв поглед не изглежда така, тази промяна е важна. Грешката ни разкрива непознаване на теологията от страна на автора на евангелието. Премахването на грешката променя представата за качествата на автора.

Италианката леко наведе глава, обмисляйки този аргумент.

- Така да е - каза тя. - Но вие все още не сте ми представили доказателствата за измама в разказите за прелюбодейката и възкресението.

Томаш вдигна ръка, сякаш искаше да я прекъсне.

- Ще стигнем и дотам - отбеляза той, молейки за търпение. - Искам първо да добиете по-ясна представа за преднамерените грешки, които копистите са допускали през вековете. - Посочи с поглед кодекса на масата. - Вижте какво пише в Евангелие от Матея, 24:36. Исус предсказва края на света и казва: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Синът; само Моят Отец“. Този стих очевидно създава проблеми по отношение на концепцията за Светата Троица, която освен всичко друго постановява, че Исус е Бог. Щом е Бог, значи е вездесъщ. Но в този стих Исус признава, че не знае кога е денят и часът на Страшния съд. Как е възможно? Нима Исус не е Бог? Нима не е вездесъщ? За да се отърват от този парадокс, много преписвани премахнали израза „нито Синът“ и така разрешили проблема. - Професорът почука с показалец по масата. - Това, драга, е една типична преднамерена промяна, направена по теологични съображения. Не е невинна, нито е останала без последствия, както съм сигурен, че ще разберете.

- Нима тази промяна съществува и днес?

- Грешката била посочена и след ожесточени спорове най-достоверните преводи възстановяват оригиналния текст. По този начин те запазват парадокса и се молят вярващите да не го забележат. Но важното е да се изтъкне, че писарите не допускат само случайни грешки. Например, когато намирали дребни несъответствия при една и съща притча в различни копия, те премахвали разликите и уеднаквявали текстовете, променяйки умишлено онова, което преписвали. Стигали дотам, че включвали разкази, които не присъствали в евангелията, които преписвали. - Томаш замълча, за да придаде драматизъм на думите си. - Такъв е случаят с притчата за прелюбодейката и разказа за възкресението в Евангелие от Марко.

- Аха! - възкликна Валентина. - Малко трудно, но най-сетне стигнахме до съществената част.

Томаш се засмя.

- Съществената част е много по-сериозна от тези две истории, повярвайте ми.

- Не знам - отговори тя. - Знам само, че вие поставихте под съмнение два основни момента от Новия завет и все още не сте ми представили нито едно доказателство!

- Искате доказателства?

- В очакване съм.

Историкът усети болка в кръста заради неудобната поза, в която седеше; изправи гръб и изпълни с въздух дробовете си, сякаш се подготвяше за гимнастически упражнения.

- Първото нещо, което трябва да имате предвид, е, че макар и много популярна, притчата за прелюбодейката се разказва от 7:53 до 8:12 от Евангелие от Йоан⁴³.

Валентина ококори очи.

- Mamma mia! - възкликна, без да сдържа възхищението си. - Помните дори номерата на стиховете! Каква памет!

- Драга, аз съм историк - усмихна се той. - Важно е да знаете, че този епизод първоначално не е принадлежал към това евангелие. Всъщност нито към това, нито към което и да е друго. Бил е добавен в по-късните преписи.

Италианката потърка палеца о показалеца си, давайки да се разбере, че иска нещо черно на бяло.

- Доказателства?

- Много е просто - отвърна Томаш. - Притчата за прелюбодейката не присъства в най-старите преписи на Новия завет, които се смятат за най-достоверни по отношение на оригиналните текстове. Появява се в по-късни копия. Освен това стилът на изложение забележимо се отличава от останалите текстове в Евангелие от Йоан, в това число и притчите, които се намират непосредствено преди и след тази притча. И накрая, в тази история се срещат изключително голям брой думи и изрази, които не са използвани в останалата част от евангелието. Поради това в академичните среди се приема, че откъсът е бил добавен. Това е фалшификация.

Италианката смръщи вежди.

- А! - извика тя, осъзнавайки, че няма как да го обори. - Ами това? - Погледна към Codex Vaticanus. - Как епизодът се е озовал тук?

- Никой не знае. Възможно е да е бил вмъкнат от християнските богослови, които при споровете си с евреите по отношение на Закона изпитвали смущение от правилата, установени в Левит. Тъй като не разполагали с информация, че Исус се е обявявал против заповедта за наказанието на прелюбодейците, те добавили този епизод в Евангелие от Йоан.

- Но... но са го направили просто така?