Poslednata tayna

- Това е грешка на преписвача! - възкликна той. - Оригиналната фраза е: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото“. Писарят на Codex Vaticanus от недоглеждане пропуснал един ред и написал: „Не се моля да ги опазиш от злото“. Този тип грешка, наречена periblepsis, се получава, когато два реда от един текст завършват с едни и същи думи или букви. Когато копистът преписва един ред, той се навежда към листа, за да го запише, и когато вдига поглед, вижда същата дума на следващия ред, а не на предишния, като неволно изпуска текста между двете еднакви думи. - Той направи жест към ръкописа. - И тук говорим за Codex Vaticanus, който се смята за едно от най-професионалните копия в Античността! Сега вероятно разбирате, че има грешки в преписите на Библията, чиито оригинални текстове са изчезнали, и разполагаме само с копие на копието на копието на копието на...

- Да, разбрах - каза нетърпеливо Валентина. - И какво? Доколкото знам, една птичка пролет не прави. Това, че сте открили няколко незначителни грешки в копията, не означава, че Новият завет е недействителен.

Томаш я изгледа изумен.

- Няколко незначителни грешки? Имате ли представа колко грешки са открити в над петте хиляди оцелели ранни преписа на Библията?

Италианката сви рамене и взе малката бутилка минерална вода, която един широкоплещест полицай ѝ донесе.

- Не знам - отвърна тя, докато развиваше капачката. - Колко? Двадесет? Тридесет грешки? И какво от това?

Махна капачката и поднесе бутилката към устата си, като изглеждаше така, сякаш не се интересуваше от отговора. Историкът се наведе напред, наблюдавайки я, докато пиеше минерална вода, и прошепна числото в ухото ѝ.

- Четиристотин хиляди.

Валентина се задави и се закашля. Водата потече по брадичката ѝ и тя се извърна на другата страна, за да предпази Codex Vaticanus. Избърса устата си с опакото на ръката и се взря невярващо в Томаш.

- Четиристотин хиляди грешки в Библията? Шегувате се!

Историкът кимна, за да потвърди цифрата.

- Четиристотин хиляди - повтори той. - Всъщност дори повече.

- Но... но... не може да бъде! Повече от четиристотин хиляди грешки в Библията? Абсурд!

- Наистина, повечето от тях са несъществени - отстъпи Томаш. - Грешно преписани думи, пропуснати редове, случайни грешки. - Той повдигна вежда. - Но има и преднамерени грешки. Неща, измислени от авторите на евангелията.

- Това е абсурдно - възрази италианката. - Как бихте могли да знаете дали нещо, написано в Новия завет, е измислено? Там ли сте били, за да го твърдите?

- Разбира се, че не съм бил там, но също като вас, детективите, ние, историците, разполагаме с методи, чрез които можем да установим истинността на фактите.

- Какви методи? За какво говорите?

- Говоря за метода на историческия анализ, който се основава на критериите за текстологичен анализ. - Томаш разпери пръстите на ръката си. - Пет критерия.

- Простете, но не виждам как е възможно само с един анализ на текст да се определи какво в него е истина или измислица. Особено когато се отнася за Библията. С колкото и критерии да си служите.

- По-добре ме изслушайте, преди да съдите - отвърна историкът. - Когато са правилно приложени, тези критерии са надеждни. Вижте, първият критерий е хронологичен. Колкото по-древен е един ръкопис, толкова по-голямо е нашето доверие в неговата точност. Защото текстът от едно по-старо копие със сигурност е претърпял по-малко промени от този в по-нов ръкопис. Вторият критерий е броят на източниците. Колкото повече независими един от друг източници твърдят едно и също нещо, толкова по-голяма е вероятността да е автентично. Но трябва да се уверим, че източниците наистина са независими. Например информация, която се среща в евангелията от Лука и Матей, не е изказана в непременно независими източници, тъй като и двамата автори цитират един и същи източник: ръкописа Q. Трети е критерият за степента на сложност. Има един латински израз: Proclivi scriptioni praestat ardua, или По-трудният прочит е за предпочитане пред по-лесния. Тоест колкото по-необичайна или трудна за разбиране е информацията, толкова по-сигурни можем да бъдем, че е автентична.

- Необичайна информация? - повтори учудено Валентина. - Какво искате да кажете?