Poslednata tayna

Но Пади знаеше, че този, който умира в мизерия, е той самият. Той, който беше останал без покрив над главата си и спеше на улицата. Вече четири месеца Dubh Linn Gardens бяха неговата постеля. Надигна глава и се огледа. Има и по-лоши места, каза си той и приглади чорлавата си коса. Градината може и да не беше най-приятното място за спане, особено през студените и влажни зимни нощи, но поне беше красива. Освен това имаше изискани съседи, като замъка и библиотеката. Които бяха и тихи, за капак. От какво всъщност се оплакваше?

Погледна едва ли не с умиление към Chester Beatty Library, търсейки потвърждение за добродетелите, които току-що ѝ беше приписал. Затова се учуди, когато видя, че вратата се отваря и нощният пазач изпраща един странен на вид слаб и висок мъж.

- Виж ти! Раздвижване по това време?

Чувстваше се отпаднал от алкохола и отпи още една глътка, сякаш това беше най-добрият начин да изтрезнее. След това се загледа в отдалечаващия се висок и слаб мъж. Пади възнамеряваше отново да се излегне на тревата и да потъне в обятията на съня, защото клепачите му натежаваха, но едно неочаквано движение го накара да се задържи изправен още миг.

От сенките в дъното изплува един силует и тръгна след мъжа, който току-що бе излязъл от библиотеката. Силуетът бързо и безшумно стопи преднината на мъжа и мълниеносно като хищник се хвърли върху жертвата си. Двете фигури се сляха и контурите на телата им се смесиха в тъмнината. После нападателят нададе ужасяващ писък и побягна, оставяйки тялото на мъжа, простряно на земята.

Смаян от бързото развитие и необичайността на случилото се, Пади разтри очи и погледна отново. Той се взря в мястото, където си мислеше, че се е случило нещо, и за момент реши, че е сънувал, но бързо различи проснатото на земята тяло и осъзна, че възприятията не са го излъгали.

Надигна се от тревата, олюлявайки се, и завика за помощ с пиянски глас.

XII

КРАСАВИЦАТА С ТЪМНОКЕСТЕНЯВИ КЪДРИЦИ И СИНИ ОЧИ клатеше безспирно глава, упорито отказвайки да приеме думите, които току-що бе чула.

- Значи не само историята за прелюбодейката е измислица? - попита тя през зъби, едва сдържайки гнева, който я обземаше. - А и възкръсението на Исус? Шегувате ли се с мен или какво?

Тонът ѝ беше твърде агресивен и по слепоочието ѝ се спусна миниатюрна капка пот, като сълза. Дали не сбърка, като ѝ каза, запита се Томаш. Започваше да храни сериозни съмнения относно това дали е разумно да излага исторически факти за Исус, основаващи се на доказателства, пред една ревностна католичка. Само че след като беше тръгнал по този път, вече няма връщане назад и той го знаеше. Не можеше да говори подобни неща, без да стигне до последните заключения. Беше късно да съжалява.

- Успокойте се - помоли той. - Не се ядосвайте.

- Аз съм спокойна, чувате ли? - почти извика италианката. - Не се ядосвам лесно. Не съм гневлива. Дори когато имам причина да се гневя! Дори когато слушам пълни безсмислици!

- Много се опасявам, че не са безсмислици. Това са неща, които...

- Не са ли? - прекъсна го тя. - Говорите подобни неща, без да представите и най-малкото доказателство, и какво очаквате? Да кажем амин? Или благодаря, че ни просветлихте нас, невежите? Очаквате да ви благодаря? Какво очаквате?

Погледът на Томаш стана строг.

- Очаквам да ме изслушате - отвърна изненадващо твърдо той и размаха пръст към нея. - Вие казахте, че ще ме изслушате, без да се сърдите, нали? Сега трябва да удържите на думата си.

Валентина затвори очи, прошепна неразбираема молитва на италиански, пое дълбоко дъх и отново погледна Томаш, овладяла напълно емоциите си.

- В такъв случай, говорете - отстъпи тя с изключително спокоен тон, което изненада събеседника ѝ. Такава мигновена промяна му се струваше невъзможна. - Какви доказателства ще ми представите?

Томаш я изгледа недоверчиво, като се чудеше дали е искрена, или се преструва. Усещайки колебанието му, италианката го дари с такава чаровна и ослепителна усмивка, че накара дори и него да се усмихне.

- Първото нещо, което трябва да разберете, е, че в Библията има и преднамерени грешки - започна Томаш с известна предпазливост. - Разбира се, случайните грешки са много повече. Но се опасявам, че съществуват и преднамерени.

- Доказателствата, професор Нороня.

- Да вземем втория стих от Евангелие от Марко - посочи той. - Текстът гласи: „Както е писано у пророк Исайя: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“. Проблемът е, че авторът на евангелието е сгрешил, защото този цитат не е от Исайя, а от Изход, 23:20. Мнозина от преписваните са забелязали грешката и са променили текста на „Както е писано у пророците“. Това вече е сериозно несъответствие с оригиналния текст.

Валентина сви устни.

- Да, но на мен не ми се струва толкова сериозно.