Poslednata tayna

Той клекна до ранения и откри раната. Беше на врата и изглеждаше сериозна. Беше твърде сложна за слабите му познания по оказване на първа помощ и нямаше да успее да се справи с нея. Човекът потръпваше конвулсивно, сякаш имаше треска. Нуждаеше се от професионална помощ. И то бързо. Нощният пазач допря уоки-токито до устните си.

- Феникс вика Ийгъл.

- Какво става, Феникс?

- Имам тежко ранен на входа на Chester - докладва той. - Незабавно извикай линейка. Случаят е спешен.

Хвърли уоки-токито и отново се наведе над ранения, който трепереше неудържимо. Пазачът докосна врата му с пръсти и се опита да намери раната, от която бликаше кръв, с надеждата да я запуши. В този миг кръвта престана да извира и конвулсиите спряха. Първата му реакция беше да извика от облекчение, но после погледна лицето на жертвата и разбра защо кървенето и треперенето бяха спрели.

Мъжът беше издъхнал.

XIV

ДВАМАТА ПАРАМЕДИЦИ СЕ ЗАЛОВИХА ЗА РАБОТА; единият хвана трупа за раменете, другият за краката, преброиха до три и внимателно го поставиха на носилката. След това отново го покриха с чаршафа и вдигнаха носилката, отнасяйки Патрисия към изхода на библиотеката. Клекнал в прохода между двете зали с ръкописите, Томаш видя носилката да минава пред него и да изчезва през една врата. Един дълъг миг остана загледан след нея, сбогувайки се мълчаливо с галисийската си приятелка.

- Каква е тази история за Мария? - Въпросът на Валентина наруши скръбно-тържествената атмосфера на момента. - Твърдите, че Девата всъщност не е девица?

Историкът посочи към шарадата, надраскана на изоставения на пода лист.

- Това ни разкрива загадката.

Инспекторката от Криминалната полиция погледна с любопитство неразбираемото съобщение, опитвайки се да разбере къде точно португалският учен открива връзка с Дева Мария. Колкото и задълбочено да се взираше в драсканиците, не успяваше да съзре и най-малка следа.

- Преди малко казахте, че тук е написана думата душа - спомни си тя. - Доколкото знам, това няма никаква връзка с майката на Исус.

Томаш посочи първата драскулка, пред думата душа.

- Виждате ли този символ, който прилича на вила? - попита той. - Това е ключът към декодирането на това послание.

- Защо? Какво е това?

- Това е символично изображение на лилия. - Повдигна вежди, за да подчертае значението на това откритие. - Символът на непорочностга на Дева Мария.

- Е, значи Маdonna все пак е девица... - възкликна иронично Валентина. - Помислих, че казахте...

- Почакайте - помоли Томаш, сдържайки усмивката си. - Лилията служи единствено да ни насочи към тълкуването на думата след нея. Душа.

Синеоката италианка впери поглед в Томаш.

- Значи душа не е препратка към дух!

- Не и когато знакът за лилия е пред думата. В този случай ни насочва към Дева Мария.

- Защо го казвате? Тук пише душа, не пише Дева, нито Мария.

Въпреки че беше приклекнал, историкът изправи гърба си, за да заеме по-стабилна поза.

- Знаете ли откъде идва информацията, че майката на Исус е била девица?

- От Библията, предполагам.

Томаш изпъна показалеца и средния си пръст в буквата V.

- Само в две евангелия - каза той, - от Матей и Лука. Марко напълно игнорира въпроса за рождението на Исус, а Йоан в първа глава, 45 стих, казва: „Иисуса, сина Йосифов, от Назарет“. Тоест директно твърди, че Йосиф е баща на Исус, което води до противоречие с Матей и Лука. - Той вдигна пръст. - Но най-важно е свидетелството на Павел, което е по-старо от евангелията. В Послание до Галатяните, 4:4, Павел казва: „Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена...“. Павел, бидейки по-близо до събитията, очевидно е забравил да спомене, че тази жена е девица. Струва ми се невъзможно да е сметнал тази подробност за маловажна. Девица, която ражда, не е обичайно събитие, нали? Ако това се е случило с Мария, Павел със сигурност нямаше да пропусне да го спомене. Щом той не го посочва, значи никой не му го е казал. И защо? Защото вероятно в онова време такова предание не е съществувало. Било е измислено по-късно.

Валентина се ококори.

- Измислено? Вие сте невероятен! Сигурно ще отидете в ада. Как може да твърдите подобно нещо, Dio mio⁴⁶?

Томаш посочи бележката на пода.

- Заради тази дума. Душа.

Италианката се взря в шарадата и отново го изгледа с недоумение.

- Не разбирам. Какво искате да кажете?

- Отговорът на този въпрос ни дават Лука и Матей. В Евангелие от Лука, 1:35, един ангел казва на Мария: „затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“. Матей изяснява това в 1:22-23, като посочва защо Исус е роден от девица: „А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог“.

Историкът замълча, за да може събеседничката му да осъзнае противоречието в цитатите от Новия завет, но Валентина го погледна с мрачно недоумение.

- И какво?