Poslednata tayna

- Нима? Само комплименти ни липсваха - укори го италианката и се изчерви. Без да изчака репликата му, Валентина отново постави ръка върху Codex Vaticanus, връщайки го на въпроса. - Е, кажете ми. Какви грешки има в Библията?

Историкът ѝ направи знак да седне и се настани до масата за четене, точно до прочутия кодекс от IV век. Забарабани с пръсти по лакираното дърво на масата, докато обмисляше как да започне. Имаше толкова неща за казване, че му беше трудно да набележи сценария на разговора.

Накрая вдигна поглед и се взря в нея.

- Каква е причината да станете християнка?

Въпросът изненада инспекторката.

- Е... - запъна се италианката, - това е въпрос на... Родителите ми са католици, отгледана съм в такава среда и... и също съм католичка. Защо питате?

- Казвате, че сте християнка само заради семейната традиция?

- Не... искам да кажа... разбира се, че традицията е изиграла своята роля. Но аз вярвам в християнските ценности, вярвам, че се учим от Исус. Ето това ме прави християнка.

- И кои уроци на Исус цените най-много?

- Любовта и прошката, несъмнено.

Томаш се загледа в Codex Vaticanus - мълчалив свидетел на този разговор.

- Разкажете ми епизод от Новия завет, който според вас е емблематичен по отношение на тези уроци.

- Притчата за жената, уловена в прелюбодейство - каза Валентина, без да се колебае. - Баба ми много ми говореше за тази история, беше любимата ѝ притча. Предполагам, че я знаете.

- Кой не я знае? Като изключим разказите за раждането и разпъването на Исус, това е най-популярната част от Новия завет. - Томаш се подпря на масата, сякаш се приготвяше да гледа представление. - Но кажете, какво знаете за случая с прелюбодейката?

Това приканване отново смути италианката.

- Мисля, че знам онова, което знаят всички - отвърна тя. - Според юдейския закон прелюбодейците трябвало да бъдат пребивани с камъни до смърт, нали? Случило се така, че веднъж фарисеите завели при Исус жена, хваната в изневяра. Искали да проверят дали Исус спазва Божия закон. Те му припомнили, че законът, предаден на Мойсей от Бог, предвижда убийство за прелюбодеяние...

- Така пише в Библията - прекъсна я Томаш. - В Левит, 20:10, Господ казва на Мойсей: „Ако някой прелюбодейства с омъжена жена, ако някой прелюбодейства с жената на ближния си, да бъдат умъртвени и прелюбодеецът, и прелюбодейката“.

- Така е - съгласи се Валентина. - Фарисеите, разбира се, са знаели тази Божа заповед, но първо искали да чуят какво ще каже Исус. Дали трябвало да я убият с камъни, както изисквал законът, или да ѝ простят, както проповядвал Исус? Този въпрос очевидно бил капан, тъй като ако им кажел да я убият, Исус щял да отрече всичко, което проповядвал за любовта и опрощението. Но ако я пощадял, щял да наруши Божия закон. Какво е трябвало да направи?

- Всеки знае отговора на тази дилема - усмихна се историкът. - Без да вдига глава и докато си драскал нещо в пясъка, Исус им казал да хвърли камък онзи, който не бил извършил нито един грях. Фарисеите се смутили, защото явно всички имали грехове, макар и малки, и си тръгнали, оставяйки грешницата с Исус. Щом останали сами, Исус я отпратил с думите: „Иди си и недей вече греши“.

Очите на Валентина сияеха.

- Прекрасно, нали? - попита тя. - Само с едно изречение Исус попречил на приложението на един жесток закон, без да го отменя. Не е ли гениално?

- Великолепна история - съгласи се Томаш. - Има драма, има конфликт, има трагедия и в кулминационния момент, когато напрежението достига своя връх и Исус и грешницата изглеждат загубени - тя обречена на пребиване с камъни до смърт, той - на поругание от фарисеите, - разказът ни предлага изненадваща и красива развръзка, изпълнена с човечност, състрадание, милосърдие и любов. Достатъчно е да си чувал само този епизод от Библията, за да осъзнаеш величието на Исус и неговото учение. - Томаш направи гримаса и вдигна пръст, прекъсвайки по този начин потока на собствените си думи. - Има само един малък проблем.

- Проблем? Какъв проблем?

Историкът подпря лакти на масата, отпусна брадичката си върху сключените пръсти и настоятелно се взря в събеседничката си.

- Това никога не се е случвало.

- Моля?

Томаш въздъхна.

- Притчата за грешницата, уловена в прелюбодейство, е измислена.

VII

ОСКЪДНОТО НОЩНО ОСВЕТЛЕНИЕ придаваше на стените на Дъб- линския замък фантасмагоричен вид, сякаш колоните бяха стражи, които бдяха над колос, заспал насред града. Гъста мъгла обгръщаше квартала като плътен воал, спуснат от нощта, и около уличните лампи се образуваше ореол от жълта светлина, която хвърляше странни сенки върху тротоарите и тухлените фасади на сградите.