Poslednata tayna

- Грешки ли? Какви грешки?

Историкът я погледна в очите.

- Не знаехте ли? В Библията има много грешки.

- Моля?

Томаш се огледа наоколо, за да се увери, че никой не ги чува. Все пак се намираше във Ватикана и не желаеше да предизвика инцидент. Видя двама свещеници до вратата на „Салон Леонина“, единият от които вероятно беше префектът на библиотеката, но прецени, че са достатъчно далеч и няма опасност да го чуят.

Въпреки това се наведе заговорнически към събеседницата си и се подготви да ѝ съобщи една почти двехилядолетна тайна.

- В Библията има много грешки - прошепна той. - Включително лъжи.

V

НОЩНАТА ТИШИНА В ДЪБЛИН БЕ НАРУШЕНА от нетърпеливия звън на мобилен телефон. Сикариус чакаше това обаждане цели двадесет минути в затънтено кътче близо до сградата на летището, далеч от лампите и други източници на светлина. Той извади телефона от джоба си и погледна кой го търси, преди да отговори.

- Вече имам информацията, която ти трябва - съобщи гласът от другата страна на линията. - Изглежда, нашият приятел е влязъл в Chester Beatty Library²⁵.

Сикариус извади от джоба си химикалка и бележник и надраска информацията.

- Ches... ter Be... - той се поколеба - как се пише втората дума?

- B-E-A-T-T-Y - произнесе Учителят от другата страна на линията. - Beatty.

- Library - допълни Сикариус, прибра бележника си и погледна часовника, сверен по местно време още в самолета; час и половина по-назад от Рим. - Тук е два и половина сутринта. Този тип седи в някаква библиотека по това време?

- Имаме си работа с историци.

Сикариус сухо се изсмя и пое към колоната от таксита на двеста метра от него, напускайки тъмния ъгъл.

- Виж ти. Падат ми се само книжни плъхове. Дайте ми някакъв ориентир наблизо.

- Друг ориентир? Защо?

- Не бива да казвам на шофьора, че отивам в Chester Beatty Library. Защото утре, когато новината се разчуе, той ще си спомни, че е возил клиент до библиотеката по това време...

- Хм, момент. - Той замълча и се чу шумолене на хартия. - Гледам картата... ето, Дъблинския замък. Библиотеката е до замъка.

Сикариус си записа.

- Нещо друго? - попита той.

Събеседникът му прочисти гърлото си:

- Виж, не знаех, че смяташ да действаш веднага, затова не съм ти осигурил достъп до сградата. Ще трябва да импровизираш. Но не рискувай, ясно?

- Не се тревожете, Учителю.

- Не позволявай да те хванат. А ако това се случи, знаеш какво да правиш.

- Не се тревожете.

- Успех!

Сикариус прибра телефона си и застана пред колоната с таксита. В действителност не беше колона, имаше само два автомобила. Шофьорите спяха, с глави, отпуснати върху волана; бяха затворили прозорците, за да не им е студено.

Той почука на стъклото пред себе си и шофьорът стреснато вдигна глава. Погледна сънено клиента, бяха му нужни няколко секунди, за да фокусира погледа си, да се съвземе и да му даде знак да се качва.

- Влезте!

Пътникът се настани на задната седалка до прозореца и постави черния кожен куфар на коленете си.

- Към Дъблинския замък.

Таксито потегли с леко ръмжене през изхода на летището към града. Улиците бяха пусти и около лампите се образуваше призрачен ореол в мъглата.

С внимателни движения Сикариус отвори куфарчето и огледа безценното му съдържание. Кинжалът блестеше като кристал. Той провери метала и не намери и най-малко петънце кръв; беше идеално почистен. Дълго се възхищава на блясъка му, почти като влюбен. Дъгообразното тънко острие беше истинско произведение на изкуството; доказателство, че дедите му отпреди хилядолетия, вдъхновени от Божието благоволение, са можели да обработват метала до съвършенство. Той извади сиката²⁶

от куфарчето и я задържа; беше изненадващо тежка. Прокара пръст по острието и усети режещата ѝ мощ - вероятно можеше да среже лист хартия като бифтек. Кристалнолъскавото острие блещукаше, отразявайки светлината като чист диамант. С движението на баща, който слага заспалата си дъщеричка в креватчето, Сикариус внимателно върна сиката в куфарчето. Знаеше, че скоро няма да бъде така чиста. Кръвта я зовеше.

VI

РАЗДРАЗНЕНИЕТО, ИЗПИСАНО ПО ЛИЦЕТО НА ВАЛЕНТИНА ФЕРО, беше сигнал за опасност и Томаш веднага го разбра. Инспекторката определено не се зарадва на откритието, че Библията съдържа грешки, и инстинктивно се дистанцира, издигайки невидима стена между двамата. Португалецът си даваше сметка, че религиозните убеждения са деликатна тема и несъмнено трябва да се отнася с внимание към тях. Безсмислено беше да наранява нечии чувства и да оскърбява хората, дори в името на истината.

В търсене на изход от ситуацията той театрално сведе поглед към часовника си и по лицето му се изписа учудване.

- О, колко е късно! - възкликна той. - Мисля, че е по-добре да се връщам при Форума на Траян. Реставрационните работи ще продължат до сутринта и професор Понтиверди разчита на мен.

Инспекторката не изглеждаше доволна.

- Никъде няма да ходите, докато аз не разреша - каза тя с леден глас.

- Защо? Нуждаете ли се от мен?

Валентина погледна към покритото тяло на пода.