Читаем Poslednata tayna полностью

Пътникът носеше само ръчен багаж - делово куфарче от черна кожа, което дори не бе минало проверка, тъй като двумоторният реактивен самолет беше нает специално за него и беше излетял от малко летище. Мъжът последва указателните табели за изхода и недоволно промърмори, когато го накараха да мине през митницата. Самолетът му не беше напускал въздушното пространство на Европейския съюз и той не виждаше необходимост да показва документите си. Но тревогата му се оказа напразна, защото ирландският митничар само хвърли сънен поглед към паспорта на новодошлия.

- Откъде идвате? - попита той, движен по-скоро от любопитство, отколкото от служебни съображения.

- От Рим.

Ирландецът, който със сигурност беше съвестен католик, тъжно въздъхна, сякаш пътуването до Рим беше в списъка с пътешествията на мечтите му. Вероятно завиждаше на пътника, който току-що бе кацнал, но това не му попречи да се усмихне, след като му направи знак да продължи.

Когато стъпи в салона на терминала, пътникът включи мобилния си телефон. Кратка мелодия оповести, че апаратът отново работи. Мъжът въведе пинкода и телефонът веднага започна да търси мрежа. Това отне около две минути, през които той изтегли пари от банкомат. Телефонът се свърза с ирландския оператор, който му изпрати няколко съобщения, за да го приветства в страната и да го информира за цените на роуминга.

Новодошлият не им обърна внимание, набра по памет международния номер и зачака. Две позвънявания бяха достатъчни. - Пристигна ли, Сикариус?

Пътникът излезе през автоматичните врати на летището и се озова в суровата и хладна прегръдка на атлантическата нощ.

- Да, Учителю - представи се той. - Кацнах преди няколко минути.

- Добре ли пътува?

- Чудесно. Спах като къпан.

- Най-добре си почини. Преди малко ти резервирах стая в хотел „Радисън“ на летището и...

- Не. Тръгвам веднага.

От другата страна на линията последва пауза и Сикаруис чу тежкото дишане на Учителя.

- Сигурен ли си? Работата ти в Рим беше безупречна, но не искам да поемаш излишни рискове. Отговорността е голяма и не трябва да допускаме грешки. Може би е по-добре да си починеш.

- Предпочитам да не губя време - каза решително Сикариус. - През нощта винаги е по-спокойно. Освен това колкото по-бързо приключа операцията, толкова по-малко време ще има противникът да реагира.

Събеседникът му от другата страна на линията въздъхна примирено, макар да не бе напълно убеден.

- Добре - съгласи се той. - Щом така смяташ... - Той замълча и се чу шумоляща хартия. - Ще говоря с моя човек и ще ти се обадя.

- Ще чакам. Учителю.

Нова пауза.

- Пази се.

И затвори.


IV


ТЯЛОТО ЛЕЖЕШЕ НА ПОДА, ПОКРИТО С БЯЛ ЧАРШАФ. Виждаха се само краката; единият беше бос, а другият - обут в дамска обувка със счупен ток. По пода имаше кръв. Мъже с бели ръкавици и лупи правеха оглед на местопрестъплението. Търсеха веществени доказателства - косми, капки кръв или отпечатъци, които да им разкрият самоличността на убиеца.

Валентина клекна до трупа и хвърли поглед през рамо към Томаш, който едва пристъпваше, скован от ужас.

- Готов ли сте?

Историкът преглътна сухо и кимна. Инспекторката от Криминална полиция хвана края на чаршафа и го отметна с леко движение, откривайки част от тялото. Главата. Томаш разпозна лицето на Патрисия, докоснато от мъртвешка бледност, замръзналия страх в очите ѝ, полуотворените устни, обърнатия навътре език и петното засъхнала черна кръв на шията ѝ.

- Господи! - извика Томаш, слагайки ръка на устата си, докато се взираше ужасено в трупа на испанската си колежка. - Била е... била е удушена?

Валентина поклати глава и посочи петното кръв на гърдите ѝ.

- Гърлото ѝ е прерязано - поправи го тя. - Заклана е като агне, виждате ли? - Посочи разреза на гърлото на Патрисия. - Използвали са нож и...

- Горката! Това е ужасно! Как е възможно? - Томаш извърна глава, отказвайки да гледа, сякаш смъртта лишаваше от достойнство приятелката му. - Кой ѝ го е причинил?

Италианката покри лицето на жертвата и бавно се изправи, наблюдавайки историка.

- Точно това се опитваме да разберем. И за тази цел се нуждаем от вашата помощ.

- Ще направя всичко - твърдо отговори той, все още извърнат настрани. - Всичко, каквото е необходимо.

- Тогава да започнем от телефонния разговор. Как си обяснявате последното обаждане?

- Много просто - отговори Томаш и най-сетне отвърна на погледа ѝ. Той знаеше, че това е изключително важен въпрос. Съзнаваше, че това е причината да го заподозрат. - Дойдох тук, за да работя по реставрацията на Форума на Траян по молба на фондация „Гулбенкян“, тъй като съм техен консултант. Патрисия понякога също работи... работеше за тях. Запознахме се покрай някои проучвания, които трябваше да осъществим заедно. Тя пристигна в Рим тази вечер и тъй като знаеше, че съм тук, ми се обади по телефона. Това е всичко.

Валентина потърка брадичката си, обмисляйки чутото.

- Как е разбрала, че сте в Рим?

Историкът се поколеба.

- Това... това не знам.

Инспекторката, която записваше думите му в бележника си, спря да пише и вдигна глава.

- Как така не знаете?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры