Poslednata tayna

- Успокойте се - отвърна Валентина. - Префектът на библиотеката ми обясни, че при нормални обстоятелства никой няма достъп до ръкописа, дават се само копия. Но изглежда, че за професор Ескалона са направили изключение.

Томаш спря погледа си върху тялото, покрито с чаршаф на прага между двете зали, и преглътна възмущението си.

- Е, добре...

Щом достъпът до оригинала на Codex Vaticanus е ограничен, помисли си, няма какво повече да каже.

- Бих искала да разбера защо този ръкопис е толкова специален.

Историкът отново насочи вниманието си към кодекса върху масата за четене.

- Codex Vaticanus е един от най-ценните библейски ръкописи от зараждането на християнството. - Той погали с ръка страниците, пожълтявали в продължение на близо две хилядолетия. - Този документ датира от IV век и съдържа най-голяма част от Новия завет. Казват, че бил дар за папата от византийския император. - Дланта му се плъзна по листа и леко го погали. - Истинско съкровище. Не съм и предполагал, че един ден ще мога да го докосна. - Лицето му се озари от блажена усмивка. - Codex Vaticanus... Кой би казал?

- Знаете ли какво е търсила професор Ескалона в този ръкопис?

- Нямам представа. Защо не попитате човека, който ѝ е възложил работата?

Валентина въздъхна.

- Ами това е един от проблемите ни - призна тя. - Не знаем за кого е работила. Всъщност може би никой друг освен нея не е знаел. Дори съпругът ѝ. Изглежда, професор Ескалона е гледала на тази задача като на държавна тайна, разбирате ли?

Тази забележка събуди любопитството на Томаш. Държавна тайна? Историкът видя ръкописа в нова светлина; незаслепен от блясъка на уникалната реликва, той осъзна значението му като източник на информация, която би могла да има връзка с престъплението, извършено на това място.

- Патрисия на тази страница ли го е оставила отворен?

- Да. Никой не го е докосвал. Защо?

Томаш не отговори. Предпочиташе да прочете отново текста. Какво беше предизвикало интереса на приятелката му? Какви тайни крият тези редове? Започна да си превежда текста, докато не стигна до съдбовната дума. Произнесе я на глас.

- Phanerón.

- Моля?

Историкът посочи един ред в ръкописа.

- Виждате ли какво пише тук?

Валентина се взря в закръглените символи, един от които ѝ се стори избледнял, и се засмя, поклащайки глава:

- Не разбирам нищо. На китайски ли е?

Томаш примигна.

- О, моля да ме извините. Понякога забравям, че не всички могат да четат на гръцки. - Той отново насочи вниманието си към думите, които посочваше. - Тук четем едно послание на свети Павел от Новия завет - Послание до евреите. Това е третият стих от първата глава, а думата, която не се вижда, е phanerón. Phanerón, или проявявам, правя видимо. Тук апостол Павел казва, че Исус прави видимо всичко „с мощното си слово“. Но в повечето библейски ръкописи в този откъс се използва думата pherón, която означава държи. Имам предвид, едно е да кажеш, че Исус прави всичко видимо, и друго - че Исус държи всичко. Разбирате ли? Смисълът е различен. - Той посочи избледнялата дума и някакви бележки в края на ръкописа. - Виждате ли това?

- Да.

- При справка с Codex Vaticanus един от преписваните прочел phanerón и помислил, че има грешка. Какво направил той? Заличил тази дума и я заменил с по-известния израз: pherón. По-късно друг преписван забелязал поправката, задраскал pherón и отново написал phanerón, оригиналната дума. - Професорът посочи драскулките в края. - И тук отстрани е оставил тази бележка: „Невежи глупецо! Остави старото слово на мира, не го променяй!“.

Валентина смръщи вежди, опитвайки да извлече от това обяснение нещо, което да се връзва с поверения ѝ случай.

- О, много интересно - отвърна тя, очевидно мислейки точно обратното. - И какво общо има тази загадка с разследването?

Томаш замислено скръсти ръце и подпря брадичката си, докато преценяваше значението на откритията, които току-що беше направил.

- Много е просто - отвърна той. - Тази поправка в Codex Vaticanus ни показва един най-големите проблеми на Библията. - Той наклони глава встрани, сякаш внезапно му бе хрумнало нещо. - Ще ви задам един въпрос. Според вас чии думи са представени в Библията?

Италианката се засмя.

- Що за въпрос? - учуди се тя. - На Бог, разбира се. Всеки го знае.

Историкът не се присъедини към смеха. Вместо това скептично повдигна вежда.

- Твърдите, че сам Бог е написал Библията?

- Е... всъщност не - смути се Валентина. - Летописите са били боговдъхновени... тоест апостолите, които са създали писанията... са били вдъхновени от Бог.

- Какво означава боговдъхновени? Че Библията е непогрешима?

Инспекторката се поколеба. За пръв път я заставяха да мисли за това по този начин.

- Предполагам. Нима Библията не ни предава Божиите послания? В този смисъл може да се твърди, че съдържанието ѝ е безгрешно.

Томаш надникна в страниците на кодекса и присви устни.

- А ако ви кажа, че Патрисия е търсила грешки в Новия завет?

Инспекторката придоби заинтригуван израз.