Poslednata tayna

- Смейте се - нацупи се Томаш. - Въобще не е забавно! Цялото ми лице ще остане в белези, разбирате ли?

- Не започвайте...

- Знаете ли какъв прякор ще ми лепнат студентите в университета? Scarface! Ще ми се смеят и ще ме наричат Scarface! Или Франкейнщайн! О, вече си ги представям!

Това мелодраматично поведение накара Лесли да се засмее.

- Знаете ли какъв е моят прякор в болницата? - попита тя. - Вълшебните ръце! Знаете ли защо? Защото правя чудеса на операционната маса. Гарантирам ви, че ще излезете оттук с бебешки гладко лице. Без нито една драскотина! Ще бъдете красив както винаги!

- Обещавате ли?

Лекарката сложи ръка на сърцето си, закривайки табелката с името, закачена на престилката, и придоби тържествено изражение.

- Cross my heart!¹¹⁷

Обетът не успокои особено Томаш. Облегна се на възглавницата и се настани удобно. Не знаеше защо, но винаги ставаше голям пъзльо, когато лежеше в болница. Такъв си беше от дете и очевидно не се беше променил.

- Ако имам и една бледа драскотинка по лицето, ще подам жалба - предупреди я той. - Отивам директно в Лекарския съюз.

- Ау, умирам от страх!

- И има защо. Внимавайте как се държите с мен.

Лекарката приключи с четенето на картона и го върна на мястото му върху таблата в краката на Томаш. Вдигна поглед към португалеца и добродушната ѝ усмивка изчезна.

- Господин Аркан иска да говори с вас.

Съобщението изненада Томаш.

- Как е той?

- Как мислите? - отвърна Леели с леко саркастичен тон. - Бил е прострелян два пъти в гърба и има куршум в белия дроб. Скоро ще го оперирам отново, за да го извадя.

- Мислите ли, че ще се оправи?

Лекарката кимна.

- Разбира се - каза тя. - Преди малко щяхме да му сложим упойка, но той поиска да говори с вас, преди да започнем да го подготвяме за операцията. - Тя огледа тялото му, простряно на леглото. - Чувствате ли се способен да ходите до хирургич- ното отделение, или предпочитате да ви изпратя сестрата с количката?

Томаш рязко дръпна чаршафа и спусна краката си на пода. Лесли се наведе да му помогне, но той вдигна гипсираната си ръка, за да я спре.

- Мога и сам - каза той. - Ще видите.

Седнал на края на леглото, португалецът балансира тялото си и прехвърли тежестта върху краката. Чувстваше се слаб и краката му трепереха, но се задържа. Бавно отмести патериците и се изправи, задържайки се сам на крака.

- Браво! - възкликна лекарката ентусиазирано. - Много добре! Ето един истински мъж!

Последните думи прозвучаха малко снизходително на Томаш, но той реши да не им обръща внимание. Беше се изправил на крака без чужда помощ и се чувстваше горд от себе си. След всичко случило се в ада на Светая светих възстановяването му се струваше бързо. След още някой ден щяха да го изпишат и да излезе оттук.

Колко е хубаво да си жив!

Като видя, че е на крака, Лесли тръгна пред него, за да му показва пътя.

- Оттук.

Все още по пижама, Томаш последва жената в бяла престилка по коридора на болницата. Движенията му не бяха особено бързи и усещаше мускулите на краката си меки като желе - резултат от двудневния престой на легло. Въпреки че се чувстваше отпаднал, той бе много по-добре и имаше сили да ходи. Освен това упражнението само щеше да му помогне.

Мобилният телефон иззвъня в джоба на пижамата му. Извади го и погледна екрана.

Пишеше Мама. Натисна зеления бутон и отговори.

- Добро утро, майко - поздрави я той. - Как си?

- О, сине - отвърна гласът от другия край на линията. - Толкова съм притеснена!

Сърцето на Томаш леко подскочи. Не ѝ беше споменал нищо за случилото се, за да не я тревожи, но очевидно някой ѝ беше казал.

- Добре съм - побърза да каже той. - Нищо не е станало.

- Нищо ли? - наежи се тя, едва ли не обидена. - Разбрах, че пътуваш по тези места, където има само войни и луди, които хвърлят бомби и какво ли още не! Пресвета Дево! Дори не си представяш какво преживях, когато се обадих в университета и ми съобщиха, че обикаляш по тези места. Дори ходих на служба. Исусе, умирам от страх! Не спирам да се моля за теб.

Не беше толкова зле, помисли си историкът. Очевидно бяха информирали майка му, че е в Близкия изток, но никой не ѝ беше казал какво се бе случило в последните дни. И по-добре. Щеше да получи инфаркт, ако узнае!

- Всичко е наред - каза меко той, за да я успокои. - Знаеш ли къде съм в момента? В Йерусалим!

Гласът от другата страна се поколеба.

- Йерусалим? - попита тя, сякаш искаше да се увери, че е чула добре. - В Йерусалим ли си? Светата земя? Мястото, където е бил Спасителят?

- Точно там!

- Ах, сине. Какъв късмет, какъв късмет!

Тонът на гласа на майка му напълно се бе променил. Паниката и тъгата бяха изчезнали и сега говореше възторжено.

- Наистина. Много интересно място.

- Интересно? - възмути се тя. - Та ти си в града на Спасителя, сине! Града на Спасителя! Мина ли вече по Via Dolorosa, където онези... онези изверги са измъчвали Исус? А ходи ли до храма „Възкресение Христово“, където са го разпнали, бедния?

- Ще отида утре... или в следващите дни.