Poslednata tayna

- Разбира се - отвърна Аркан. - В нея се крие тайната на проекта „Йешуа“! Тя ще ни позволи да клонираме Исус и да го върнем на земята! - Присви очи. - Проблем ли има?

Томаш се опита да погледне пациента в очите, но не можа. Онова, което имаше да му казва, беше прекалено болезнено, дори жестоко. Отново си помисли да се откаже, да проведе разговора след операцията, но сметна това за малодушие. Колкото и да беше трудно, трябваше да довърши започнатото.

- Епруветката беше унищожена.

В залата се възцари тишина. Дори санитарите, които разговаряха в другия край на залата, замълчаха и затаиха дъх.

- Унищожена? - попита Аркан, без да разбира истинския смисъл на това твърдение. - Как така унищожена?

Историкът сви рамене в жест на пълно безсилие и отчаяние.

- Унищожена. - Той духна в дланта си, сякаш издухваше прах. - Kaputt¹¹⁸. Свърши се. Вече няма епруветка. - Направи жест с ръка. - Беше унищожена!

Президентът на фондацията го гледаше слисано, отваряше и затваряше устата си като риба в опит да осмисли онова, което току-що бе чул.

- Генетичният материал от Исус е бил унищожен? Наистина? Но как? Как?

- Италианката - каза Томаш. - В последните минути, когато пожарът бушуваше на метри от нас и аз се опитвах да отворя вратата, за да излезем, тя хвърли епруветката в пламъците.

- Какво?

Историкът отново сведе поглед.

- Съжалявам, че трябва да ви го кажа - прошепна той. - Нищо не можех да направя. ДНК на Исус е загубена. Проектът „Йешуа“ приключи. Вече е невъзможно да клонирате Месията.

В предоперационната зала отново се възцари тишина. Напрежението беше огромно.

Чуваше се само дишането на санитарите, които следяха развоя на разговора.

Арпад Аркан бавно се надигна, облегна се на възглавницата и впери поглед в тавана. Беше момент на болезнено уединение и Томаш, внезапно почувствал се излишен, се обърна и се отдалечи с тихи стъпки.

- Професор Нороня?

Португалецът спря и погледна назад.

- Да?

Аркан го наблюдаваше с непроницаемо изражение, облегнат на възглавницата.

- Знаете ли какво е PCR Machine?

Томаш поклати глава.

- Нямам представа.

Президентът на фондацията му направи знак с ръка да се приближи отново, като че имаше да му казва още нещо. Историкът се подчини.

- Нарича се PCR Machine, или ПВР апарат - каза Аркан. - Сигурен ли сте, че не сте чували за това?

- ПВР апарат? - попита Томаш. - Не, не съм.

- ПВР означава полимеразна верижна реакция - обясни Аркан. - Тази технология позволява от малко количество молекули ДНК с помощта на ензими да се направят много копия. Тоест достатъчно е да се приложи ДНК от една-единствена клетка в ПВР апарат и този генетичен материал може да се умножи милион пъти.

- Много интересно! - съгласи се Томаш, преструвайки се на впечатлен. - Невероятно е какво правят технологиите в наши дни, нали?

Аркан се взря в събеседника си, сякаш го приканваше да осмисли последствията от онова, което току-що му бе казал.

- В случая с костниците от Талпиот ние успяхме да извлечем от останки от костите на Исус две клетки с практически непокътнато ядро. Тези две клетки бяха обработени с ПВР апарат, който купихме за нашите лаборатории в Назарет. Така произведохме милиони идентични клетки, които разделихме на три части. Една част от тях запазихме в епруветка, съхранявана в Кодеш ха Кодешим в Центъра за авангардни молекулярни проучвания. Очевидно тази епруветка е била унищожена. Другите две групи клетки бяха затворени в различни епруветки. Едната от тях бе съхранявана от професор Вартоломеев в лабораторията на Пловдивския университет в България, а другата бе изпратена в Европейската лаборатория за молекулярна биология в Хайделберг, Германия. - Аркан замълча и се взря в Томаш, очаквайки реакцията му. - Разбирате ли какво ви казвам?

Удивен от този разказ, португалецът бе вперил поглед в него и едва успя да кимне с глава.

- Нима казвате, че има още две епруветки?

- Точно така.

- Със същия генетичен материал?

Лицето на Арпад Аркан грейна в добродушна усмивка, сякаш изражението му казваше всичко и нямаше нужда от отговор. Вдигна ръка и направи знак на доктор Кошет, че е готов за анестезията. Лекарката отвори вратите на залата и двамата санитари забутаха леглото към операционната.

Томаш не помръдваше, зашеметен от чутото. Погледът му машинално проследи движещото се легло, докато умът му продължаваше да обмисля значението на онова, което Арпад Аркан току-що му беше разкрил.

Две епруветки бяха оцелели, шепнеше един глас в ухото му.

Две епруветки бяха оцелели.

Докато минаваха през вратата, президентът на фондацията спря количката. Не му позволиха да се надигне, но той успя да извърне глава и отправи последен поглед към историка.

- Как е блага вест на гръцки, професоре? Evan gelion, нали? Е, сега това е нашето евангелие.

Историкът го погледна объркано.

- Моля?