Poslednata tayna

- Освен това стилистичната сложност на евангелията, използването на иносказания и други изразни средства показва, че авторите им са били високо образовани. Освен това не става въпрос за евреи или езичници, живеещи в Палестина. Знаем това, защото авторите на евангелията демонстрират известно невежество относно еврейските обичаи. В Евангелие от Марко, 7:3, например се казва: „Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите“, което не е вярно. По онова време евреите все още нямали навика да мият ръцете си преди ядене. Ако авторът на това евангелие беше живял в Палестина, със сигурност щеше да е наясно с това и не би го написал. Следователно имаме основание да заключим, че авторите на евангелията са говорили гръцки, произхождали са от елита и не са живеели в Палестина, което е в пълно противоречие с факта, че учениците са говорили староарамейски, били са от низшите обществени прослойки и са живели в Галилея. Тъкмо тази езикова, социална, географска и културна дистанцираност на учениците ни дава основание да твърдим, че авторите на евангелията не са апостоли, а хора, които не са били участници и свидетели на събитията, за които разказват.

Валентина се облегна на стола и се огледа наоколо, търсейки подкрепа. Но ирландецът все още беше зает със задълженията си и очевидно не можеше да ѝ помогне.

- Почакайте! - извика инспекторката от Криминалната полиция, която явно нямаше намерение да се предава. - Тогава как именно става това приписване на авторството на евангелията? Имената са се появили просто така, от нищото, по волята и благоволението на Светия Дух?

Томаш се засмя.

- Почти - пошегува се той. - Това е резултат от традицията. Въпреки наличието на доказателства, че Матей и Йоан не са автори на текстовете, които им се приписват, и въпреки сведенията, че Марко и Лука също не са сред авторите на текстовете в Новия завет, древната традиция на Църквата приписва авторството на двете евангелия на Матей и Марко.

- Аха! - възкликна Валентина с триумфален тон. - Знаех си, че има някакво обяснение!

Историкът отново се разсмя.

- Успокойте се, това не е състезание. - каза той - Знаете ли, най-старият източник на тази традиция е един автор на име Папий⁵⁵. В една своя творба от първата половина на II век той твърди, че лично разговарял с християни, които познавали хора, наричани от тях „старците“⁵⁶. Тези старци твърдели, че са познавали някои от учениците. Папий написал нещо, което ще цитирам по памет. Старците казвали: „Когато Марко бил преводач на Петър, стриктно записал всичко, речено и сторено от Господа, за което си спомнял, но не по ред. Защото той не бил чул Господа, нито е бил с Него, а по-късно, като избран, придружавал Петър, който нагаждал проповедите към обстоятелствата, без да прави цяла беседа от думите, както били казани подред от Господ“. Марко просто записал някои от тези работи така, както си ги спомнял. Той имал само една цел: да не пропусне нищо, което е чул, нито пък да запише някаква измислица. За Матей Папий написал следното: „И тогава Матей състави словата на езика на юдеите“.

Валентина сияеше от щастие, сякаш думите бяха божествена мелодия.

- Виждате ли? - възтържествува тя. - Виждате ли?

- Все пак тук има някои проблеми.

- Проблеми? - възрази италианката. - Какви проблеми? Dio mio! Отново усложнявате нещата!

Историкът игнорира протестите ѝ.

- Първо, не разполагаме с оригиналния текст на Папий - обясни той. - Имаме написаното от един християнски историк на име Евсевий. Тоест всичко, което знаем за Марко, може да се сведе до следното: някой твърди, че друг е написал нещо относно това, че трети е познавал четвърти, който на свой ред познавал някои ученици, които познавали автора на евангелието. Тоест Евсевий твърди, че Папий е написал, че познава християни, които твърдели, че познавали старци, които твърдели, че познават ученици, които уверявали, че познават Марко. - Томаш се намръщи. - Трябва да се съгласим, че е малко прекалено. Това са източници от четвърта ръка, с всички последствия, до които води този факт. Трябва да добавим, че други данни, приписвани на Папий, се смятат от историците за неверни, а това би могло да ни подскаже, че става въпрос за не особено достоверен източник. Дори информацията му да е точна, нищо не ни гарантира, че Евангелието от Марко, за което той говори, е същият текст, който е достигнал до нас.

- Ами Матей?

- Нещата са още по-зле. Евсевий не казва кой е източникът на Папий. И малкото информация, която ни дава за евангелието на Матей, съвсем не съответства на нашето Евангелие от Матея. Папий казва, че Евангелие от Матей представлява колекция от цитати, подобно на Евангелие от Тома и вероятно Източника Q. Но нашият Матей ни е оставил завършен разказ, а не събрани цитати. От друга страна, Евангелието на Матей, за което говори Папий, е било написано на иврит, докато нашето Евангелие от Матея явно е писано на гръцки. Следователно Папий навярно има предвид друго евангелие, което не е стигнало до нас.