Poslednata tayna

- Тогава как нашите евангелия са били приписани на тези автори?

- Първите сигурни сведения за четирите канонични евангелия получаваме през 180 г. от християнски лидер от Галия, на име Ириней⁵⁷ - отговори той. - По онова време вече съществувал стремеж да се установят авторите на текстовете, които се смятали за най-достоверни, тъй като се разпространявали и евангелия, създадени от други ученици, като Мария Магдалина, Петър, Тома и пр. С възстановяването на устната традиция едно евангелие било приписано на Матея, друго - на Марко. Разпределението на останалите текстове не било толкова строго. Станало ясно, че третото евангелие и Деянията на светите апостоли, където апостол Павел е главно действащо лице, са писани от един и същи човек, поради което се смятало, че създателят на този текст би трябвало да е бил негов близък. Избрали Лука, спътника на Павел в неговите мисионерски пътешествия. А името на Йоан било свързано с четвъртото евангелие, макар че анонимният автор на този текст открито заявява, че не е ученик на Исус.

- В такъв случай никое от тези имена не претендира за авторството на каноничните евангелия...

- Точно така. Което означава, че хората, написали тези текстове, не са били свидетели на нищо. Евангелията са били създадени десетилетия след събитията, които пресъздават, от хора, които не са познавали Исус, не говорели неговия език, имали различна култура и образование и живеели в друга страна. При тези обстоятелства до каква степен можем да вярваме на онова, което те са написали?

Валентина унило въздъхна.

- За щастие, Новият завет не се състои само от евангелията - каза тя. - В крайна сметка съществуват и други текстове, нали?

Тази забележка предизвика колебание у Томаш. Дали трябваше да всява съмнения и по този въпрос? Той обмисли възможността да го пропусне, но си напомни, че всяка информация би могла да има връзка с разрешаването на случаите, и реши, че трябва да продължи с обясненията до горчивия край.

- Опасявам се, че другите текстове също повдигат важни въпроси - каза уплашено той. - Всъщност дори много по-сериозни.

- Моля?

- От общо двадесет и седемте книги в Новия завет имаме сигурна информация за авторството само на осем от тях - разкри той. - Става дума за седем послания на Павел и Откровение от Йоан, макар и да не говорим за апостол Йоан. Авторите на останалите деветнадесет текста не са установени. Такъв е случаят с евангелията и с Послание до евреите - анонимен текст, приписван на Павел, макар да е почти сигурно, че авторът е друг. Съборно послание на св. апостол Маков също е достоверно, но неговият автор не е Иаков, брат на Исус, както грешно сметнала Църквата, когато го канонизирала. Останалите книги, драга моя, са абсолютни измислици.

Италианката тъжно поклати глава.

- Вие...

- Съжалявам, но истината трябва да бъде казана - настоя историкът. - Някои от посланията на Павел вероятно също са фалшифицирани: Второто послание до солуняните, което противоречи на първото и, изглежда, е било създадено, за да коригира някои казани по-рано неща, които не са се случили; и посланията до ефесяните и колосяните, написани в по-различен стил от този на Павел, засягащи проблеми, които не са съществували по негово време. Послание до Тимотея и Послание до Тит също не са написани от Павел, тъй като отново говорят за проблеми, които не са съществували по времето на техния предполагаем автор. Освен това около една трета от думите и изразите, използвани в тези писма, никога не са били употребявани от Павел; те са характерни за християните от II век. Йоан не е написал двете послания на Йоан, нито Петър е написал двете послания на Петър. Редно е да си спомним, че тези двама апостоли са били неграмотни. - Историкът взе Библията и я показа. - Тоест по-голямата част от текстовете, които съставляват Новия завет, не са създадени от авторите, на които са приписани. Те са фалшифицирани.

Валентина не спираше да клати глава.

- Не мога да повярвам! - прошепна тя. - Не мога да повярвам! - Загледа се за миг в градината на библиотеката, замислена върху онова, което току-що бе чула. Накрая потрепери и погледна събеседника си в очите. - Църквата знае ли?

- Разбира се, че знае.

- Тогава... тогава защо не е премахнала тези книги от Новия завет?

- Ако го беше направила, какво щеше да остане? Седемте Послания на Павел и Откровение от Йоан. Твърде малко, не мислите ли?

- Тогава как се обяснява присъствието на тези текстове в Библията?

Томаш се усмихна.

- Те са боговдъхновени.

- Моля?

- Теолозите вече са разбрали, че си имат работа с фалшификати или анонимни текстове. Първото нещо, което правят за решаването на проблема, е да избягват употребата на думите измама или фалшификат. Наричат ги псевдоепиграфи и завоалират нещата. След това заявяват, че макар техните автори да не са тези, за които се е смятало, текстовете са свещени, защото са вдъхновени от Бог. - Томаш бързо размаха ръце, сякаш правеше фокус. - И така, почти като при магическото изкуство, проблемът е разрешен.