Последният ден на Сътворението

Гестън бил разочарован, но не се предал. Той писал на Кралското дружество и на Националното географско дружество дали през четиридесетте години на деветнадесетия век край Гибралтар са провеждани археологически разкопки. От двете институции той узнал, че нищо не е известно за археологически разкопки край Гибралтар — нито по въпросното време, нито по-късно. Само през 1848 година при укрепителни работи са били намерени черепни кости от човекоподобна маймуна, на които напоследък се гледа по-скоро като на останки от праисторически човек.

Ентусиазмът на Гестън значително отслабнал. През 1848 година старият Франк не е бил вече на Гибралтар, а си гледал старините в Чатам. Гестън не знаел какво да предприеме по-нататък. Но познавал автор, публикувал на немски език една много нашумяла книга за загадъчни пра- и ранноисторически находки. Гестън я бил превел на английски и по този начин имал повод на няколко пъти да кореспондира с автора. Предложил му материала, като му загатнал, че е възможно да е по следите на твърде интересен случай, но че няма нито възможност, нито средства да продължи сам.

Писателят6, който бил любител-археолог, както й самият Гилмор паша, не скрил горещия си интерес към находката и сам предложил да публикува след обстойното им проучване скиците и фотосите още в следващата си книга. Може би по този начин можело да се стигне и до нови доказателства.

Тъй като Гестън не искал да се довери на пощата, избрал по-сигурен път, за да предаде на писателя ценния материал. В немския клуб в Лондон се бил запознал с някои хора от немското посолство, между тях със служителя на посолството доктор Вернер Райхерт, който пренасял два или три пъти седмично важни и тайни документи с дипломатическия багаж между Бад Годесберг и Лондон. Доктор Райхерт се съгласил да вземе със себе си плика с материала за Германия.

Друг един чиновник от немското посолство обаче, чието задължение било да комплектова багажа на куриера, преснимал, както правел това редовно, целия предназначен за Бад Годесберг материал и препратил копията на Американската тайна служба.

Само след три дни Пентагонът узнал за странната находка при Гибралтар, съответствуваща напълно на другия загадъчен предмет, идващ от Алжир и предаден му през 1959 година от френското военно министерство.

Тъй като на фотокопията било трудно да се различи каквото и да било, капитан Франсис решил, че е нужно да се снабди с оригиналния материал, за да се изследвач самите калотипове и да се дадат на компютъра за контрастиране. Оттам нататък трябвало да се избегне всякаква публикация на материала при каквито и да е обстоятелства. А можело и да се направи така, че този автор за известно време да бъде възпрепятствуван да публикува случая. При тогавашния стадий на проекта би се оказало съдбоносно, ако противната страна усети нещо за дейностите, с които се занимавала флотата на САЩ.

На 16 октомври 1968 година пликът със скиците и снимките пристигнал в Бад Годесберг. Получателят не бил в състояние да приеме лично пратката, тъй като в момента пътувал, за да изнася сказки, затова упълномощил своето издателство да изпрати някого да вземе материала.

В понеделник, 21 октомври, една редакторка от издателството заминала за Бад Годесберг и получила пратката. Следващата седмица в петък тя била връчена в Дюселдорф на истинския получател, който отворил плика и бегло погледнал материала, тъй като времето напредвало, а той бил закъснял. Пъхнал плика в куфара си и поел с такси за гарата.

Четири часа по-късно, по пътя между Карлсруе и Базел, писателят напуснал за десетина минути купето си първа класа, където пътувал сам. Когато се върнал от тоалетната, куфарът му бил изчезнал от багажника. Веднага осведомил началника на влака, който алармирал полицията. Проверката на багажа на граничната спирка в Льорах била безуспешна, също и повторната проверка на Централната гара в Базел.

Още същата вечер, когато със закъснение се прибрал у дома, куфарът го чакал вече там. Някакъв непознат господин, използувайки неговото име, помолил един таксиметров шофьор да закара куфара му вкъщи и да го предаде на съпругата му, тъй като собственикът на куфара бил възпрепятствуван, но щял да си пристигне най-късно след един час.

Всичкият багаж бил налице — липсвал единствено пликът със снимките и скиците.

Полицията не открила уж никаква следа и скоро прекратила издирванията.

Капитан Франсис обърна поглед към сипещия се навън сняг, който от време на време прехвърчаше покрай прозорците, отвяван почти хоризонтално от силната вихрушка, но не го забелязваше. Изглеждаше по-скоро, че очите му фиксират някаква безкрайно далечна точка.

— Защо пък точно Гибралтар? — измърмори той. — Най-слабото място! — навлажни палеца и показалеца си със слюнка и потънал в мисли, заусуква с бавни движения тънките си мустаци. — Най-най-слабото място!

Зад него на бюрото бяха разпръснати скиците и снимките от 1844 година. До тях лежеше безформено, силно разядено парче метал, почти като въглен, с матов оттенък само на ония места, откъдето са били взети пробите.