Последният валс на Матилда

Докато стоеше сама на входа на църквата, тя погледна към тясната пътека, водеща към олтара. Органът свиреше, Отец Райън я очакваше, а до него стоеше Фин.

Матилда почувства тръпка на възхищение. Той изглеждаше толкова хубав в костюма си, влажните му, тъмни къдрици, се спускаха зад ушите и по челото му и тя го обичаше безпределно — но онзи натраплив, тих гласец й напомняше за обещанието, което си даде, когато прие предложението му. „Докогато и да продължи — прошепна тя. — Моля те, Господи, нека да бъде завинаги.“

Органът засвири тържествено и Матилда изведнъж съжали, че не бе помолила някой от мъжете да я заведе до олтара. Сега обаче бе твърде късно. От толкова години се оправяше сама, какво бяха няколко крачки, щом щяха да я отведат към щастливото й бъдеще?

Тя стисна здраво букета, пое си дълбоко дъх и тръгна към Фин.

Ритуалът протече сред мирис на тамян и аромат на цветя, пропит от плътния баритон и хипнотичните очи на Фин. Накрая халката бе сложена на пръста й и съпругът й погледна към нея с такава гордост, че й се прииска да заплаче от радост.

Фин беше уредил тържеството да се състои в хотела. Когато излязоха от църквата, Матилда се стъписа от огромната тълпа зяпачи.

— Не им обръщай внимание — прошепна Фин и мушна ръката й под своята, — те не са виждали досега такава красавица.

Тя обходи с поглед любопитните физиономии, лукавите усмивки, потайното шушукане — и разбра, че причината, която ги е довела, е съвсем различна, но си замълча заради Фин.

Хотелът бе украсен специално за случая с панделки и балони. Масите се огъваха под тежестта на изобилната храна. Имаше дори оркестър. Фин протегна ръка и я поведе към малкия дансинг.

— Ела и танцувай с мен този валс, Матилда — покани я с усмивка той при първите акорди на оркестъра.

Тя се засмя и се отпусна в прегръдките му.

— Завинаги — прошепна.

Два часа по-късно тортата беше разрязана, те бяха преоблечени в дрехи за път и се измъкваха крадешком през задната врата.

— Никой няма да забележи — настоя Фин. — Дадох на съдържателя на кръчмата достатъчно пари, за да сервира бира на тези момчета поне още час-два. Дотогава ние ще сме отпътували.

— А, къде точно отиваме? — засмя се Матилда, докато се качваше на камионетката. — Толкова си потаен.

Той попипа върха на носа си.

— Тайна. — Това беше всичко, което пожела да й каже.

Матилда нямаше претенции къде ще отидат, стига да са заедно. Седна на седалката до него и сложи глава на рамото му. Камионетката пое към Дъбо.

Когато стигнаха до летището, денят вече преваляше, но Фин още не искаше да й каже къде отиват. Помогна й да се качи в малкия самолет и я настани удобно.

— Какво става, Фин? — засмя се притеснено тя. Никога досега не бе виждала отблизо самолет, камо ли да се качи вътре. — Нали не ме отвличаш?

Той я обсипа с целувки.

— Почакай и ще видиш, г-жо Макколи.

Перките на самолета се завъртяха и издадоха виещ звук, машината се разлюля и започна да набира скорост по пистата. Когато се откъснаха от земята, Матилда сграбчи страничните облегалки, но после се отпусна и се загледа с удивление към земята под тях.

— Винаги съм знаела, че е красива, Фин, но никога не съм допускала колко е величествена. Виж планината и горичката до езерото.

Той се усмихна и пъхна ръката й под своята.

— Отсега нататък, г-жо Макколи, ще посетиш и ще видиш места, за които не си и мечтала. Искам да се радваш на живота и да имаш всичко, което си пожелаеш.

Тя се загледа в него. Къде остана силната и груба жена, която ругаеше и стреляше не по-зле от всеки мъж? Къде отиде онази твърда дребна жена, която яздеше по пасищата на Чаринга със стадото и успя да запази фермата през тежките години на войната? Тази жена изчезна, на нейно място се появи едно женствено и нежно същество, и всичко това — благодарение на този мъж, който й показа каква може да бъде любовта.

Тя въздъхна от щастие. Животът започваше да придобива ново значение за нея и тя бе решена да се наслади на всяка една щастлива минута от него.

Малкият самолет се приземи в Мелбърн. Там вечеряха набързо, после Фин грабна куфарите и ги изнесе навън, за да хванат такси.

— Няма да останем тук, Моли, но ти обещавам, че до утре сутринта ще сме започнали медения месец.

— Достатъчно, Фин Макколи — заяви тя, като се мъчеше да изглежда сериозна. — Никъде не тръгвам, преди да си ми обяснил точно къде отиваме.

Той затвори вратата на таксито и размаха пред нея билетите.

— Отиваме в Таси — обяви той и се усмихна широко.

Матилда онемя от изненада, притисна се в него, а той я прегърна и я целуна по косата.

— Ти ми позволи да надникна в миналото ти, сега е мой ред. Искам да ти покажа колко е красива Тасмания.

Пристанището на Мелбърн кипеше от живот. Таксито си проправи път покрай натрупаните контейнери с товари и тежките машини. „Тасманийска принцеса“ леко се поклащаше на пристана. Фин я хвана за лакътя и я поведе по пътеката за пътниците. Матилда погледна нагоре със страхопочитание. Корабът бе боядисан в синьо и бяло, на огромния му комин беше изрисуван австралийският флаг, а множеството пасажери шумяха и се движеха насам-натам по палубите.