Последният валс на Матилда

Джени забеляза стреснатото изражение на Хелън и преди да й пусне ръката осъзна, че разчорлената й коса и непривичното й държане само усложняваха нещата. Хелън и понятие си нямаше за дневниците и ужасната тайна на Чаринга. Джени си пое дълбоко дъх и отметна сплъстената коса от очите си.

— Трябва да намеря отец Райън — повтори тя с упорство — и само ти можеш да помогнеш.

По лицето на Хелън пробяга разтревожения поглед.

— Защо, Джени? Какво се е случило?

Джени погледна към Даян и прехапа устни. Сега никак нямаше време за обяснения. Изгаряше от нетърпение да разбере истината.

— Много е сложно — промърмори тя, като пристъпваше от крак на крак, — но е изключително важно да намеря свещеника.

Хелън се вгледа в нея. Джени знаеше, че външното спокойствие на Хелън прикрива притеснението й.

— Елате в кабинета ми — каза тя накрая и хвърли бърз поглед към Даян. — Там ще можем да поговорим.

Джени се обърна рязко при шума от тежките стъпки и въздъхна с облекчение. Беше управителят на Караджонг.

— Старецът спи, а другите са навън да събират стадото — обясни Хелън, сякаш бе прочела мислите й. — Никой няма да ни безпокои.

Джени и Даян я последваха в кабинета, чиито стени бяха заети от пълни с книги рафтове, и седнаха една до друга на коженото канапе. Джени усещаше тъпа болка да пулсира зад слепоочията й. Събитията от последните часове на Матилда се нижеха пред очите й с кристална яснота. Тя пое от Хелън чашата с чисто уиски и я изля наведнъж в устата си. Алкохолът изгори гърлото й и очите й се насълзиха. Не обичаше уиски, но при тези обстоятелства имаше нужда от силно питие, за да проясни главата си и да подреди мислите си.

— По-добре започни от самото начало — предложи Хелън, седнала на кожения стол зад бюрото. — Това няма нищо общо с нещата, които ти споделих онзи ден, нали? — Тонът й бе искрен и миролюбив.

Джени кръстеше пръсти върху коленете си. Нетърпението й изчезна и бе заместено от несвойствено за нея самообладание.

— Това вероятно е последната глава от тази история — каза тихо тя.

Даян й стисна окуражително ръката. Джени започна колебливо, но постепенно се отпусна и стана по-красноречива. Когато последните думи се отрониха като капки вода в езерото от мълчание, тя зачака реакцията на Хелън.

Хелън стана от стола зад бюрото и седна до двете приятелки.

— Никога не съм знаела, че Матилда е оставила дневници и че в цялата история има замесено бебе.

Джени извади медальона от джоба на джинсите.

— Този медальон ми бе подарен от съпруга ми, винаги съм се чудила чий е бил — каза тя. Пръстите й трепереха от вълнение, докато отваряше капачето. — Познаваш ли някого от тези хора?

Хелън се вгледа в снимките.

— Не знам коя е жената — каза накрая, — но от роклята и прическата съдя, че това е била Мери, майката на Матилда. Младият мъж е Етън. Виждала съм подобни снимки в семейния албум. Тук е на осемнайсет или деветнайсет години.

Даян и Джени се спогледаха с удивление.

— Трябва да намеря отец Райън — каза задъхано Джени. — Фин е бил много религиозен, логично е да се е обърнал към свещеник след смъртта на Матилда. Той е единствената връзка с миналото, Хелън. Единственият, който може да знае какво е станало с детето.

— И Етън, разбира се — каза колебливо Хелън.

Джени си помисли за злия старец в инвалидната количка и поклати глава.

— Само, ако не е останал никой друг.

— Ще се обадя в църквата — каза Хелън. — Направили сме доста дарения, време е и те да направят нещо за нас. — Тя се усмихна на Джени и Даян. — Като добри католици искаме да си осигурим влизане в рая, а и църквата винаги е с протегната ръка.

— Защо да не пробваме със стареца, Джен? — подхвърли Даян през дима от цигарата. — Господи, та той е бил в центъра на всичко. Не може да не знае какво се е случило.

Хелън закри с длан слушалката.

— Дори да ми каже колко е часът, пак не бих му повярвала и бих проверила — каза мрачно тя. — Нека да опитаме първо да намерим отец Райън.

Джени кимна в съгласие.

Хелън се свърза с някого на име отец Дънкан, но само от нейните думи не можеше да се разбере какво става и трябваше да изчакат да свърши разговора.

— Разбирам. Добре, благодаря ви, отче. Между другото харесва ли ви новият джип? Обзалагам се, че с него се придвижвате по-лесно, нали? — усмихна се тя и остави слушалката.

— Е? — Джени се изправи.

— Отец Райън още е жив и живее в старчески дом за свещеници в Броукън Хил. Отец Дънкан каза, че му пише редовно, за да го държи в течение с местните събития. Не можел да вижда добре, но умът му си бил съвсем наред. — Тя откъсна листчето от бележника. — Това е адресът му.

Джени взе листчето. Адресът не й говореше нищо, но въпреки това се развълнува.

— Да се надяваме, че няма да ходим дотам напразно — промълви тя.

Даян застана до нея.

— Не можем да знаем предварително, Джен. Но като те гледам как си се настървила да разбереш всичко наведнъж, мисля, че е най-добре да потегляме. За колко време ще стигнем до Броукън Хил, Хелън?

— Обикновено летим дотам със самолет, но при задаващата се буря, няма да е много разумно.

— Имате самолет? — Даян беше впечатлена.

Хелън се засмя.