Последният валс на Матилда

— Ами ако детето е живо и не знае истината? Представи си, че Фин е оставил тук дневниците, защото е знаел, че то ще се върне някой ден? Тогава какво?

— Това са само предположения — рязко отговори Даян.

Джени грабна медальона и тръгна към вратата.

— Ще видим тази работа.

— Къде отиваш? — Разтревоженият глас на приятелката й я настигна по коридора.

— Да се обадя на Джон Уейнрайт — провикна се тя през рамо.

Даян се втурна след нея и я дръпна от телефона.

— Каква ще е ползата от това, Джен? Не рови повече в миналото. Радвай се на Чаринга, на медальона и на историята, която ти се удаде да прочетеш. Наслаждавай се на живота. Всички стари бижута си имат история. В това им е чара. Само че старите дневници трябва да бъдат оставени там, където им е мястото. В миналото Джен, ти нищо не можеш да промениш. Стореното сторено.

— Даян, аз трябва да узная какво е станало с хората тук? Трябва да разбера как така Питър е могъл да купи Чаринга. Дължа го на Матилда.

Тя се извърна и докато чакаше да я свържат по телефона, чу Даян да казва:

— Ако аз не мога да те накарам да разбереш, как ли ще успее Джон Уейнрайт да го направи?

Джени стисна слушалката, когато чу познатия британски акцент от другата страна на линията.

— Джон? Дженифър е.

— Здравей, скъпа моя. Какво мога да направя за теб?

— Как и защо Питър е купил Чаринга?

— Нали ти обясних миналия път? — кротко отговори той.

— Джон — започна решително Джени, — знам за Матилда и Фин Макколи и нося медальона на Матилда. Медальонът, който Питър ми подари за миналата Коледа. Медальонът, според неговите думи, бил свързан с подаръка за рождения ми ден. Сега искам да знам как Питър е попаднал на Чаринга и медальона и какво се е случило с човека, който е трябвало да наследи фермата?

— А. — Отсреща настана дълго мълчание.

Джени погледна Даян и двете допряха глави до слушалката. Въпреки горещината в кухнята, тя почувства, че й става студено и макар че бе нетърпелива да научи още подробности, нещо като че я караше да прекъсне разговора.

— Какво има, Джон? Какво е това, което не искаш да ми кажеш?

От другата страна се чу въздишка и шумолене на хартия.

— Това е една дълга и объркана история, Дженифър. Може би е по-добре да дойдеш в Сидни, за да ти обясня?

Тя почти се засмя на нотката надежда в гласа му.

— Предпочитам да ми го кажеш сега, Джон. Все пак не би могло да е чак толкова заплетено.

Последва нова въздишка и шум от разлистване на документи.

— Питър дойде при мен няколко години, преди да умре. Беше попаднал на една ферма, Чаринга, и искаше аз да изготвя документите. Изглежда около тази ферма имаше някаква интригуваща история и Питър дълго бе проучвал нещата, преди да се обърне към мен. Щом уредихме документите, той ме помоли да запазя в тайна новата придобивка, докато не дойде времето, когато той самият щеше да ти обясни всичко.

Джени се намръщи.

— Защо ще го пази в тайна, след като историята е била толкова интересна? Нищо не разбирам.

Отсреща отново настъпи мълчание.

— Той знаеше, че ще се разстроиш — дойде тихият отговор.

— Тогава защо е купил проклетата ферма, след като го е знаел? — Тя си пое дълбоко дъх. — Има ли нещо, което не ми казваш?

Отново мълчание.

— От къде си разбрала за семейство Макколи?

Разговорът заприлича на игра на въпроси и отговори. Джени отговори на въпроса с въпрос.

— Питър идвал ли е някога в Чаринга, Джон?

— Доколкото знам, не. Той възнамеряваше да отидете заедно на годишнината от сватбата ви. Тогава щеше да ти разкаже историята на фермата.

— Само че умря, преди да може да го направи.

Джон Уейнрайт се изкашля.

— Смъртта на Питър означаваше, че аз трябва да уредя формалностите около предаването на Чаринга. Той искаше ти да посетиш мястото и да го опознаеш, преди да научиш останалото.

— Да, мога да разбера защо е искал първо да обикна мястото. — Джени погледна към ръката си. Медальонът бе свит в дланта й като змия, която се кани да нападне. — Щом Питър не е идвал никога в Чаринга, откъде е взел медальона на Матилда?

— Попаднал е на него, докато е проучвал Чаринга. Не знам откъде го е взел — отговори бързо адвокатът. — Нека да минем на въпроса за наследството ти: Питър беше най-педантичният човек, когото някога съм срещал. Той се бе подготвил за всяка непридвидима случайност, настояваше да направи завещанието си и да уреди реда на последователност на нещата, в случай че немислимото се случи. Ето защо ме сварваш малко неподготвен. От къде разбра за семейство Макколи?

— Питър е допуснал грешка. Пропуснал е една жизненоважна подробност — не е дошъл първо тук. — Джени си пое дълбоко дъх при мисълта за дневниците. — Какво знаеш за семейство Макколи, Джон?

— Почти нищо. — Тонът му се промени, стана по-остър и на Джени й мина през ума, че нещо не е както трябва. — Били са фермери. Случило се е някакво нещастие и имотът е бил оставен под попечителство на тяхното дете. Нещата са били движени от един от нашите старши съдружници, сега пенсионер, но през годините очевидно е имало връзка между сиропиталището и нашата фирма, съдейки по начина, по който това попечителство е било уредено.