Последният валс на Матилда

— Това е нотариален акт за една овцевъдна ферма — отвърна той, като разгърна папката.

Думите му я поразиха и тя се облегна отново на стола.

— Моля ви, да ми обясните по-подробно — каза най-накрая.

— Собствениците са се отказали от фермата преди двайсетина години. Съпругът ви видя в нея възможност да осъществи мечтата, която, вярвам, и двамата сте споделяли, и я купи — усмихна се той. — Питър бе много развълнуван. Искаше да ви изненада за двайсет и петия ви рожден ден. Помогнах му да подготви необходимите документи и да стигне до споразумение с управителя, който щеше да ръководи фермата до момента, в който вие двамата поемете нещата.

Джени се луташе в догадки и се опитваше да проумее фактите. В тишината, докато се мъчеше да сложи в ред мислите си, се чуваше само тиктакането на часовника. Нещата започваха да си идват на мястото. Питър й бе споменал, че рожденият й ден ще остане незабравим. За Коледа й подари медальон и намекна, че по някакъв начин този медальон е свързан с предстоящата изненада, но отказа да разкрие тайната му, не пожела да каже нищо и за това, което подготвя. Оттогава тя не сваляше медальона от врата си. Но да купи цяла ферма? Това надхвърляше и най-смелите й мечти. Не беше за вярване.

— Защо не ми споменахте за това още първия път?

— Заради изричните указания на Питър да не ви се казва нищо преди двайсет и петия ви рожден ден. — Тонът му бе премерен. — Уейнрайт, Добс и Стийл смятат за свой дълг да спазват точно волята на клиентите си.

Джени млъкна. Твърде късно се случваше всичко. Нямаше как да съживи тяхната мечта сама — не и сега. Но любопитството не й даваше мира.

— Разкажете ми повече за това място, Джон. Къде се намира?

— Намира се в северозападния край на Нов Южен Уелс, толкова навътре в пустошта, колкото може да достигне човек. Името на фермата е Чаринга, което, както бях осведомен, означава „свещен амулет“.

— Добре, но как Питър е открил това място? Какво го е накарало да го купи? Какво особено има в това място?

Той я погледна внимателно и когато накрая проговори, Джени имаше чувството, че не й казва всичко.

— Чаринга случайно бе сред имотите, с които се занимаваше кантората. Собствениците й ни бяха възложили да я управляваме до момента, в който намерим подходящ купувач. Така се случи, че Питър се оказа на подходящото място и в подходящото време. — Той се усмихна. — Чаринга е прекрасен имот.

Настъпи потискаща тишина. Тиктакането на часовника отмерваше минутите, докато Джени чакаше да чуе още подробности.

— Разбирам, че това ви идва изневиделица, Дженифър, и се извинявам, че не ви казахме по-рано, но ние просто изпълнихме волята на Питър.

Джени усети искреността в тона му и кимна. Очевидно нямаше какво повече да й каже, но любопитството й не бе задоволено напълно.

— Предлагам ви да си помислите известно време и след няколко седмици да ми съобщите решението си относно наследството. — Усмивката му бе официално любезна. — Разбира се ние можем да ви помогнем да се отървете от фермата, ако решите. Познавам няколко инвеститори, които ще я купят, веднага щом се появи на пазара. Цените на вълната в момента са доста високи, а Чаринга работи на печалба.

Джени все още не можеше да възприеме цялата информация, но мисълта да продаде овцефермата, преди да я е видяла, изобщо не й допадаше. Не можеше обаче да каже още нищо. Джон бе прав, трябваше да помисли.

Той извади джобния си часовник.

— Бих ви посъветвал да продадете Чаринга, Дженифър. Тези полупустинни области не са място за млада жена като вас. Казаха ми, че мястото е доста изолирано. Жените трудно оцеляват там, особено тези, които са привикнали към живота в големия град.

Той погледна към високите й сандали и скъпата памучна рокля.

— Това все още е един мъжки свят, особено, когато става дума за отглеждане на овце в Австралия, но предполагам, че това вече ви е известно?

Тя се усмихна. Годините, прекарани в Даджара и Валуна, очевидно бяха оставили отпечатъка си.

— Ще си помисля.

— Може ли да подпишете тези документи, за да потвърдите, че сте уведомена за последните допълнения към завещанието? Необходимо ни е за архива.

Джени прочете набързо пасажите, изпълнени с неясни за нея юридически термини. Тъкмо подписа документа и адвокатът отвори нова папка пред нея.

— Това е дубликат от списъка с акции на Питър. Уредил съм с банката да можете да разполагате с приходите. Ако само подпишете тук, тук и ето тук, ще мога да се погрижа за банковите сметки.

Джени подписа всичко автоматично, без много да разбира. Беше на ръба на силите си. Искаше да напусне тесния офис и да излезе навън, на слънце. Нуждаеше се от време, за да направи равносметка на този необичаен следобед.

— Ще се видим след три седмици. Дотогава сигурно ще имате известна представа какво ще предприемете с Чаринга.

Озова се на улицата със смесени чувства — объркване, тъга и любопитство се сливаха в едно и я зашеметяваха. Докато вървеше към колата си, се опита да си представи фермата. Сигурно беше като всички останали, но и по-специална, понеже Питър я бе купил за тях двамата.