Последният жив

— За оксиконтин. Фургоните са идеалният начин за превозване на стоката. Оня фургон в „Южняшка красавица“ беше истински, така трябва да изглежда един нормален фургон. Докато тия в „Източен вятър“ са преустроени с двойни дъна и допълнителни сандъци по стените, в които Стрейт пренася дрога. Отдолу има толкова празно пространство, че едно годиначе, дето е високо метър и шейсет, почти опира с глава в тавана. Ами глобите за превишена скорост? Мейси не е отивал в „Южняшка красавица“, а е идвал тук. Ловя се на бас, че именно той е спипал Туна, че тропа на Коув. С тази информация хем е изпързалял Коув и нас самите, хем същевременно е елиминирал Туна, като е казал на Големия X за измяната.

— Не мислиш ли също, че Мейси е стрелял по нас, когато бяхме в лагера на „Свободното общество“, за да предизвика онова клане?

— Като преди това е подхвърлил вътре наркотици и всякакви други „доказателства“, за да се вържем. Освен това най-вероятно е отмъкнал камиона на Сайлъс. Да не говорим, че почти сигурно той застреля Крие Милър пред къщата на Коув. Самият Стрейт е бивш военен и като нищо е набавил картечниците за засадата. Разбира и от правене на бомби.

— Но това означава, че и двамата са замесени в удара срещу нашия отряд. Защо?

През цялото време Уеб не спираше да разглежда снимките. Изведнъж изкрещя:

— Ах, копеле гадно!

— Какво?

Той обърна снимката, за да я види Романо. На нея се виждаше Стрейт в униформа, очевидно във Виетнам. А до него имаше още някакъв мъж, когото Уеб моментално разпозна.

— Ед О’Банън. Военният психиатър, който помогнал на Стрейт да се справи с проблемите си, след като бил освободен от плен.

— Господи!

— Това означава, че Клеър, а може би и самият Кевин са някъде наоколо.

— Нещо не схващам, Уеб. Защо им е притрябвало на Мейси и на Стрейт, пък и на О’Банън да ликвидират екип „Чарли“? Няма никаква логика.

Уеб не можеше да намери отговор. Поне докато не погледна надолу и не я видя. Беше отчасти закрита от леглото, но той я хвана с два пръста и я вдигна нагоре.

Златната гривничка хвърляше ярки отблясъци в светлината на електрическото фенерче. Уеб знаеше прекрасно чия е. Той рязко дръпна покривката от леглото и освети възглавницата с фенерчето си. Бяха му нужни няколко секунди, за да открие дългите златисти косми.

Изумен и невярващ, Уеб впери очи в нищо неподозиращия Романо.

— Гуен! — възкликна той.

Фургонът беше паркиран пред вратата на помещението с помпените агрегати. Подвижната платформа беше свалена, а хората на Стрейт бяха вдигнали двойния метален под. Отдолу беше тайникът. Кухината изглеждаше достатъчно голяма, за да побере значително количество таблетки… или пък телата на една жена и едно малко момче.

Стрейт лично надзираваше отстрани, докато хората му се опитваха да натикат овързаните в одеяла и въжета жертви в тайника. Клеър и Кевин се съпротивляваха отчаяно и вдигаха много шум, твърде много шум.

— Я открийте басейна — нареди той. — По-лесно ще е първо да ги удавим. Пък и по-чисто, отколкото да ги застреляме точно тук.

Покривалото на басейна се задвижи по релсите си; мъжете разхлабиха въжетата, свалиха одеялата и поведоха пленниците си към водата.

— Какво, по дяволите, си мислите, че правите?

Стрейт и хората му се извърнаха. На няколко метра от тях стоеше Гуен; в ръката си имаше пистолет.

— Хей, Гуен, ти защо не спиш? — запита невинно Стрейт.

Погледът й беше прикован в Клеър и Кевин.

— Кои са тия, Немо?

— Два малки проблема, които съм на път да разреша, преди да преминем към хепиенда.

— Смяташ да ги убиеш ли?

— Не, смятам да ги оставя да свидетелстват против мен и да ме пратят на електрическия стол.

Неколцина от хората на Стрейт се разсмяха на шегата му. Той пристъпи към Гуен, без да я изпуска от очи.

— Позволи ми да те запитам нещо, Гуен. Ти рече, че ще се погрижиш за Лондон. А пък днес го видях да си тръгва оттук и право да ти кажа, ми изглеждаше съвсем жив.

— Размислих, затова.

— Размисли значи. Много добре. Искаш да кажеш, че ти се разтрепериха коленете. Като се стигна дотам, изведнъж се оказа, че не те бива да утрепеш човек. Трябва ти мъж като мен да свърши работата.

— Вървете си. Ти и хората ти.

— Тъкмо това смятам да направя.

— Искам да кажа, без да си решавате малките проблеми.

Стрейт се усмихна и пристъпи още една крачка към нея.

— Съкровище, много добре знаеш, че това няма да стане.

— Ще ти дам дванайсет часа преднина, преди да ги пусна.

— И после какво? Доста ще има да обясняваш. Готова ли си за такова нещо?

— Няма да те оставя да ги убиеш, Немо. Вече достатъчно хора умряха. Все по моя вина. Ти си прав, трябваше отдавна да се освободя от омразата, но моят мъртъв син непрекъснато ми беше пред очите.

— Разбери, ако ги пусна сега да си ходят, ченгетата няма да ме оставят на мира. А пък ако ги очистя, никой няма да се сети за мен. В това е целият проблем. Защото аз нямам намерение цял живот да се крия от ФБР, след като веднъж съм решил да се оттегля от бизнеса.

Той хвърли поглед към един от мъжете си, който се опитваше да заобиколи Гуен в гръб.

Тя вдигна пистолета и го насочи в главата на Стрейт.

— За последен път ти казвам: измитай се!