Последният жив

— Дребничко ли? Точно метър и шейсет! Това е много добре за годиначе.

Уеб надникна във фургона. Таванът беше поне на четирийсет и пет сантиметра над главата на коня. Той се обърна към мъжа.

— Това специален фургон ли е?

— Специален ли? Какво искаш да кажеш?

— Като размер. Не е ли по-голям от обикновено?

— Не, напълно стандартен фургон си е.

— Напълно стандартен, а? А годиначето е метър и шейсет, казваш? Сигурен ли си?

— Както че стоя пред теб сега тук.

Уеб освети вътрешността на фургона с фенерчето си.

— Ако фургонът наистина е стандартен, защо сандъците с принадлежности не са тук, долу?

Той се взря подозрително в очите на мъжа и насочи лъча на фенерчето към стените на фургона.

Човекът проследи с поглед лъча.

— Ами първо на първо, синко, защото не можеш да туриш таквоз нещо, където конят може да се спъне и да си одере крака. Ако се нарани преди търга, отпиши го!

— Можеш да ги тапицираш отвътре — сопна му се Уеб.

— И второ на второ… — Той посочи с пръст към предната част на фургона, където Уеб забеляза прегради с принадлежности, конски сбруи, бидони с лекарства, въжета, чулове и какво ли не. — Второ на второ, като отпред имаш предостатъчно място за всичко, дето може да ти дойде наум, защо са ти допълнителни сандъци до коня, да се препъва само добичето в тях?! — Той погледна жалостиво Уеб, сякаш разговаряше с душевноболен.

Уеб бе престанал да го слуша. В съзнанието му нещо току-що бе щракнало, някакъв вътрешен глас се бе обадил. И ако този глас казваше истината, това щеше да преобърне цялата ситуация надолу с главата. Той бръкна в джоба си и извади няколко снимки в плик — снимки, които Бейтс му бе дал. Избра една, освети я с фенерчето си и я навря в лицето на Романо.

— Мъжът, на когото предаде детето онази нощ — каза той, — този ли е? Представи си го рус, късо подстриган, а не плешив. Знам, че е трудно, защото е бил с очила, но все пак опитай.

Романо разгледа внимателно снимката и после вдигна поглед към Уеб, зяпнал от почуда.

— Мисля, че е същият.

Без да каже дума, Уеб хукна към линията на дърветата, а Романо го последва по петите.

— Какво ти стана изведнъж, бе? — кресна той.

Уеб не отговори. Той продължаваше да тича, колкото го държаха краката.

53

Вратата на подземната стаичка се отвори и Немо Стрейт влезе вътре. Кевин и Клеър бяха приковани с вериги към стената, като този път и краката им бяха завързани с въжета. Стрейт бе наредил да им запушат устата, но да не им слагат превръзки на очите.

— И без това си видяла достатъчно, докторе — бе обяснил той на Клеър. — Но вече едва ли има значение. — Зловещата закана не оставяше никакво съмнение.

Зад него пристъпваха неколцина от хората му, които се приближиха до пленниците. В ръцете си носеха одеяла и въжета.

— Помощ! Помощ! — опита се да извика Клеър, но поради парцала от устата й излезе само приглушен стон. Тя се дърпаше и отчаяно се мъчеше да се отскубне от мъжете, които се наведоха да я вдигнат от леглото. Кевин гледаше равнодушно тъмничарите си, сякаш дългоочакваната смърт най-после щеше да сложи край на всичко това.

— По-бързо! — кресна Немо Стрейт. — Работа ни чака.

Докато изнасяше Кевин навън, той нежно го погали по главата.

Уеб погледна през прозореца от задната страна на къщата на Стрейт. Пикапът му не беше паркиран отвън, но Уеб не искаше да рискува. В това време Романо оглеждаше къщата отпред и отстрани. Когато се срещнаха, Романо поклати глава:

— Нищо. Празно е.

— Няма да е за дълго — отвърна Уеб.

Ключалката на задната врата им отне някакви си двайсет секунди. Двамата влязоха вътре и методично претърсиха цялата къща, докато стигнаха до спалнята.

— Какво точно търсим, Уеб?

Уеб се бе напъхал с главата напред в гардероба и известно време не отговори. Когато изпълзя навън, той държеше в ръка кутия от обувки.

— Ами това за начало.

Уеб седна на стола до леглото и заразглежда старите снимки. Той вдигна една нагоре.

— Ето на. Помниш ли, дето Стрейт каза, че след като се върнал от Виетнам, бил работил като надзирател в затвор за малолетни?

— Е?

— Познай кой е бил в затвора заради това, че е разцепил главата на баба си с касапски сатър? Аз лично видях досието му, когато бях при Бейтс.

— Какви ги дрънкаш?

— Клайд Мейси. Той е човекът от снимката, която ти показах. Оня, дето се бе представил за агент на ФБР. По дяволите, защо не ти я показах навреме! Сега съм готов да се обзаложа, че ако сверим датите, Мейси е бил в затвора точно по времето на Стрейт.

— Да, но после нали се е записал в „Свободното общество“?

— И тогава Стрейт го е намерил и го е убедил да работи за него.

— Но ти сам каза, че Мейси е наемен убиец при Уестбрук.

— Мейси е един неосъществен полицай. Той е проникнал в организацията на Уестбрук като агент на Стрейт и неговия наркоканал.

— Наркоканалът на Стрейт ли?!