Последният жив

Уеб се познаваше с Джун, секретарката на Бейтс, а тя също го позна по гласа.

— Здрасти, Уеб. Много съжалявам за станалото.

— Значи Пърс го няма?

— Всъщност взе си два дни отпуск. Ония от пресслужбата направо ще се побъркат. Искаха да те докарат за интервю, но Бейтс се възпротиви. Ти гледал ли си телевизия напоследък, четеш ли вестници?

— Не.

— Като ги слуша човек какви ги приказват, ще си помисли, че сме застреляли папата по погрешка.

— Истината е, че загинаха хора, Джун.

— Когато държиш пистолет и се опитваш да застреляш някого, си носиш риска — отвърна тя, позовавайки се на официалната линия на Бюрото. — Във всеки случай Пърс каза, че иска за ден-два да се откъсне от тая неразбория. Знам, че той се чувства ужасно заради начина, по който постъпиха с теб.

— Така е, Джун, но всяко зло за добро. Аз поне така мисля.

— Радвам се, Уеб, и наистина се надявам за теб да е по — добре. Мога ли да ти бъда полезна с нещо?

— Става дума за Клайд Мейси, редови член на една от местните банди наркопласьори. В досието му забелязах актове за превишена скорост. Исках да разбера точно кога ги е получил и къде.

— Трябва да се обадя на съответното място, но това няма да ми отнеме повече от няколко минути.

Уеб й даде номера си да му позвъни, когато може. Не след дълго тя наистина се обади. Уеб изслуша информацията, благодари й и натисна бутона за прекъсване на разговора. Когато се обърна към Романо, на лицето му бе изписано смайване.

— Какво? — попита с пълна уста Романо.

— Клайд Мейси е глобяван три пъти за превишена скорост в разстояние на шест месеца. За малко да му отнемат книжката.

— Голям праз! Човекът кара бързо и това е.

— Познай къде е спиран и трите пъти?

— Къде?

— В радиус от километър и половина около фермата „Южняшка красавица“, а единия път на по-малко от сто метра от входа. Порталът на фермата бил местна забележителност, така пише в полицейския доклад.

— Е, какво сега? Май и днес няма да се явя пред Енджи.

— Ти си върви за днес. Но довечера ще навестим „Южняшка красавица“.

Двамата опаковаха нещата си и отидоха при колите.

— Каза ли им, че си тръгваме? — Романо посочи с ръка към господарската къща.

— Те знаят. — Уеб погледна към голямата каменна постройка в далечината и тихо добави: — На добър час, Гуен.

Докато двамата караха към портала, Немо Стрейт се зададе отнякъде със своя пикап. Той забави и спря. На Уеб му се стори, че Немо изглежда твърде изненадан, задето го вижда.

— Ей, момчета, какво ще кажете за по една биричка? — подвикна им той.

Корветът беше със свален гюрук и Романо се надигна и седна върху облегалката.

— Запазвам си правото за друг път — отвърна той.

— Дадено, „Делта“ — отвърна ухилен Стрейт.

— Благодарим ти за помощта, Немо — каза Уеб.

— Е, какво, приключихте ли?

— Така изглежда, но ти не изпускай Гуен и Били от поглед. Старият Ърни е още на свобода.

— Не бой се, ще ги пазя.

Когато Уеб и Романо дадоха газ и потеглиха, Немо Стрейт ги изпрати с поглед, после се обърна и замислено се загледа към господарската къща. На фурията май този път не й бе стигнал куражът.

Енджи Романо беше в лошо настроение. През цялото време тя сама се бе грижила за двете момчета, та пътуването до Флорида не се бе оказало кой знае колко приятно. Когато дойде да вземе Романо, Уеб се опита да я прегърне, но тя му хвърли такъв поглед, сякаш се готвеше да му извие врата с голи ръце.

И така, най-коравият воин от екип „Хотел“ и единственият оцелял герой от „Чарли“ се измъкнаха гузни посред нощ от дома на Романо и се качиха в мустанга на път за своя последен подвиг. Уеб още не му бе съобщил за намерението си да подаде оставка от Бюрото, но слухът вече се разпространяваше и Романо научи за това, когато се прибра вкъщи. Той се поразсърди, че Уеб не му е казал, но гневът му бе насочен най-вече към Бюрото.

— Да им дадеш всичко от себе си и да получиш в замяна… това! Като си помисля, брат ми, направо ми иде да зарежа всичко и да ида да работя за колумбийския наркокартел. От тях поне знаеш какво можеш да очакваш.

— Майната им, Поли. Ако всичко бъде наред, скоро ще си отворя частна охранителна фирма и ще те взема да работиш за мен.

— Как ли пък не! Когато ме видиш да нося жартиери!

Двамата мъже сякаш отиваха на истинска война. Освен традиционните .45-калиброви „Смит & Уесън“ със себе си носеха по един МП–5, бронежилетки и дори .308-калибровите си снайперски карабини, понеже не знаеха какво ще заварят в „Южняшка красавица“. Не можеха да поискат подкрепление от Бюрото, защото нямаха никакви улики освен няколко акта за превишена скорост и собствените си теории. Хубавото беше, че Уеб вече официално не се водеше към Бюрото, а като редови бдителен гражданин можеше да предприеме действия, недопустими за едно ченге. Той до края се бе двоумил дали да вземе със себе си Романо, но когато понечи да обсъди това с него, Пол му заяви, че ако не тръгнат заедно, Уеб също никъде няма да ходи, защото той собственоръчно ще го гръмне там, където никой мъж не би желал да бъде гръмнат. А Уеб предпочете да не проверява заканата му на практика.