Последният жив

— Може и така да се каже. Как е Били?

— Добре е. Понякога изпада в депресивни настроения като всички нас.

— Не ми изглеждаш депресивен тип. По-скоро имаш вид, сякаш умееш да потискаш настроенията си.

— Ти просто не ме познаваш още!

— Страхотно парти беше снощи.

— Били много го бива. А братя Рансъм не се оказаха такива, каквито ги мислех.

— Ти май не вярваш, че това е истинското им име?

— В никакъв случай.

— Когато се запознах с тях, най-напред ги помислих за хомосексуалисти. После ти влезе в стаята и по реакциите им разбрах, че не са.

Гуен се засмя.

— Приемам това като комплимент.

Те минаха покрай прохода към малката долчинка, където беше параклисът на Гуен.

— Днес няма ли да се отбиеш в параклиса?

— Не. — Гуен дори не погледна пролуката между дърветата. Днес не беше ден за молитва. Но докато Уеб не я гледаше, тя скришом се прекръсти. Прости ми, Господи, греха, който се готвя да извърша. Докато устата й безмълвно произнасяше тези думи, Гуен изобщо не вярваше, че молитвата й ще бъде чута.

Те стигнаха до стръмен склон, на върха на който растеше китка дървета. Гуен никога преди не бе водила Уеб дотук, но през цялото време бе очаквала този миг. Тя пришпори Барон и препусна нагоре по склона, докато Уеб я следваше на Комет; в един момент той почти я задмина. Когато стигнаха върха, те спряха задъханите коне и се загледаха в панорамата, която се разкриваше пред тях.

— Впечатлена съм от ездата ти — каза Гуен и погледна Уеб с искрено възхищение.

— Ами имах добър учител.

— Наблюдателницата е съвсем наблизо. Гледката оттам е още по-хубава.

Уеб не й каза, че вече е бил там с Романо, когато оглеждаха имота на братята Рансъм.

— Добра идея — отвърна той.

Двамата отидоха до наблюдателницата, привързаха конете към дървения стълб и ги оставиха да пасат. Гуен отведе Уеб до върха на кулата. Слънцето изгряваше над събуждащата се за живот гора.

— Толкова е красиво, че повече не може да бъде — възкликна Уеб.

— Така е — каза Гуен.

Той се облегна на парапета, който му стигаше до кръста, и я погледна.

— Проблеми ли имате с Били?

— Не е ли очевидно?

— Е, има и по-страшни случаи.

— Нима? Ами ако ти кажа, че ти даже не знаеш какво говориш? — отвърна тя, внезапно разгневена.

Уеб остана невъзмутим.

— Знаеш ли, че никога досега не го бяхме правили? Искам да кажа, да поговорим като хората.

Тя избягваше погледа му.

— Истината е, че с теб съм говорила повече, отколкото с който и да било друг. А пък едва те познавам.

— Бъбрили сме си. Това не е говорене. А иначе при мен няма нищо особено за опознаване.

— Още не се чувствам напълно удобно с теб, Уеб.

— Не остава много време за това. Не вярвам, че някога вече ще се срещнем. Като си помисля, може и да е за добро.

— Може би — отвърна тя. — Пък и ние двамата с Били няма да се задържим още дълго в „Източен вятър“.

Уеб я погледна изненадан.

— Аз пък смятах, че най-после сте намерили това, което търсите. Защо ви е да ходите другаде? Може да си имате вашите проблеми, но тук поне сте щастливи. Нали? Това е животът, който сте искали, не е ли така?

Тя отговори отчетливо:

— Уравнението на щастието се състои от много фактори, някои очевидни, други не дотам.

— Тук едва ли мога да ти бъда от помощ. Аз самият не съм специалист по щастието, Гуен.

Тя го изгледа с любопитство.

— Нито пък аз.

Няколко дълги мига двамата се гледаха неловко един друг.

— Ти поне заслужаваш да бъдеш щастлива.

— Защо? — запита бързо тя. По някаква своя причина искаше да чуе доводите му.

— Понеже толкова много си страдала. Би било справедливо, ако може изобщо да се говори за справедливост в тоя живот.

— А ти страдал ли си? — В думите й имаше омраза и горчивина, но тя бързо ги прикри, като си придаде съчувствено изражение. Много искаше Уеб да отговори, че и той е страдал. Разбира се, неговото страдание не можеше да се сравнява с нейното.

— И аз съм преживял своите лоши моменти. Детството ми не беше образец на щастие и хармония. Нито пък като възрастен съм успял особено да наваксам пропуснатото на младини.

— Винаги съм се чудила как могат хора да вършат това, което вършиш ти. И другите като теб, така наречените „добри“. — Тя каза това напълно сериозно.