Последният жив

Когато Гуен бе посветила Стрейт в плана си за отмъщение срещу хората, замесени в смъртта на сина й, той бе започнал да събира информация едновременно за ОБТ и за Уеб Лондон. Немо отдавна бе разбрал, че прекараните години като конегледач бяха развили у него методичност и последователност. Най-напред той събираше всичката налична информация, после разработваше план за действие и накрая пристъпваше към изпълнението на плана. До пленяването си от Виетконг Стрейт се бе изявявал като превъзходен командир, водил ротата си към победа при най-невъзможни условия, за което бе награждаван толкова пъти, че на гърдите му не бе останало място за всичките медали и отличия. Не че наградите имаха някакво значение за него. Много по-късно той бе открил, че Ед О’Банън, когото бе познавал във Виетнам, е същият О’Банън, при когото ходеше Уеб. Оттам му бе хрумнала гениалната идея да използва блестящите хипнотизаторски способности на О’Банън, за да обработи Уеб по такъв начин, че да вкара целия ОБТ в капана. Отначало, както можеше да се очаква, О’Банън се бе възпротивил. Но когато Стрейт научи колко служители от федералните агенции се лекуват при него, той се върна и му направи такова предложение, на което докторът просто не можа да откаже. Те монтираха подслушвателни устройства в кабинетите, като продаваха информацията на подземния свят и си поделяха парите поравно. О’Банън беше твърде алчен, при това с годините алчността му не намаляваше, а се увеличаваше. В част от записите се съдържаше онази безценна информация, която позволи на Стрейт да заложи капана за ОБТ. Той така и не сподели с О’Банън за новия канал за оксиконтин, защото без съмнение докторът щеше да поиска дял и оттам. А ето че сега Стрейт изведнъж се сдоби със съдружник в лицето на Гуен Канфилд. Двайсет и пет процента, за бога! Но пък след онова, което му бе показала предишната нощ, си струваше.

— Когато ти ни доведе Клеър Даниълс, аз се смаях — рече сега той. — Макар че, като си помисля, не трябваше толкова да се учудвам. Още когато ми каза, че Уеб ходи при нея, усетих, че ще си имаме неприятности.

— Опитах се да го предумам да остане при мен. Но, както ти обясних, не можех да го притискам прекалено, защото щеше да заподозре нещо. Разбира се, задържах по-голямата част от досието му. А като я спипах, вие бяхте единствените, на които можех да разчитам.

— И правилно постъпи. Едно нещо ти обещавам: Клеър Даниълс никога няма да свидетелства против теб.

О’Банън поклати глава.

— Направо не е за вярване, че всичко приключи.

— Е, хубава работа свършихме заедно.

— Свършихме, да — заяви О’Банън с известна тъга в гласа.

— Имам чувството, че и ти недолюбваш правителството.

— След всичко, което видях във Виетнам? Защо да ги обичам! А и докато работех на щат в Бюрото, не видях нищо, което да промени отношението ми.

— Е, предполагам, че поне си скътал достатъчно парички, за да си осигуриш живота.

О’Банън кимна.

— Постъпих умно. Сега се надявам, че ще имам възможност да си ги харча с удоволствие.

— Искам да ти благодаря за всичкото съдействие, докторе. Ти чудесно се справи с тоя Лондон.

— С неговия произход никак не беше трудно, повярвай ми. Даже нямаше нужда от медикаменти. — Той се усмихна. — Човекът ми имаше доверие. Какво говори това за могъщото ФБР?

Стрейт се прозина и разтърка очи.

— Снощен ли си?

— Може и така да се каже. Просто вземам каквото ми се предлага. Човек трябва да се възползва от всяка ситуация.

На вратата тихо се почука.

— Влез! — извика Стрейт. После добави: — Това е твоят шофьор. Най-довереният от хората ми. Той ще се погрижи за всичко.

Клайд Мейси влезе в стаята. Той огледа О’Банън от глава до пети и после погледът му се спря на Стрейт.

— С това момче се знаем много отдавна — продължаваше да говори Стрейт. — Аз го направих човек, вкарах го в пътя.

— Ти си ми вместо баща — отвърна Мейси.

Стрейт се изсмя.

— Може и така да се каже. Ще ми повярваш ли, че този момък проникна в една банда черни наркопласьори във Вашингтон и така ги изпързаля, че те опраха пешкира за това, което правим ние. Един от тях, някой си Антоан Пийбълс, се опитваше да издърпа чергата изпод краката на боса си. Нашият Мейс се направи, че му помага, Пийбълс ни свърши черната работа и после Мейс му пръсна черепа.

О’Банън изглеждаше озадачен.

— Защо го направи?

— Защото исках — отвърна Мейси, без да откъсва студения си, безмилостен поглед от него. — Това си беше моя идея от самото начало. И аз я доведох докрай.

Стрейт се изхили доволно.

— А после провокира „Свободните“ и федералните да се избият помежду си. Този човек няма цена. Мейс, това е Ед О’Банън, моят приятел, за когото съм ти разправял. — Той подаде на О’Банън документите, потупа го по рамото и се ръкува с него. — Още веднъж благодаря, докторе, за всичко. Добра работа свърши. Хайде, на добър час, и с кеф да си харчиш парите.