Последният жив

Ад или рай — това било значи. Чистилище не се предлагаше.

Очите й помръкваха и Уеб усети как ръката й, която стискаше неговата, губи сила.

— Дейвид — прошепна тя и погледна към небето. — Прости ми, господи, задето съгреших. — Гърдите й се разтърсваха от хлипове.

Уеб си каза, че ако имаше сили, Гуен сигурно би допълзяла до своя малък параклис. Той се огледа наоколо, без да знае какво точно търси. И тогава забеляза Пол Романо, който крачеше вдървено към тях. Бе дошъл с пикала, теглещ фургона — същия, на който Уеб бе прострелял гумите.

Уеб се втурна да го посрещне и видя окървавения му крак.

— Добре ли си?

— Драскотина. Благодаря все пак, че попита.

— Поли, можеш ли да изповядаш Гуен?

— Какво?

Уеб посочи проснатото тяло на тревата.

— Гуен умира. Искам да чуеш последната й изповед.

Романо отстъпи крачка назад.

— Ти да не си се смахнал нещо? Приличам ли ти на свещеник?

— Тя умира, Поли, едва ли ще забележи. Мисли си, че ще отиде в ада и няма да види сина си.

— Това е същата онази жена, която ликвидира екип „Чарли“, а ти сега искаш да й опростя греховете?!

— Да, много е важно.

— За нищо на света!

— Стига бе, приятел, няма да те тресне гръм, я!

— Откъде знаеш? — вдигна очи към небето Романо.

— Поли, моля те. Знам, че нямам право да искам това от теб, но те моля. Нямаме много време. Важно е да го направиш. — В отчаянието си Уеб добави: — Бог ще ти прости.

Двамата се гледаха вторачено известно време, после Романо поклати глава, докуцука до умиращата и коленичи до нея. Взе ръката й в своята, прекръсти я и я запита дали би желала да се изповяда. С отслабнал глас Гуен Канфилд отговори, че много иска.

Когато изповедта свърши, Романо стана и се отдалечи.

Уеб отново коленичи до нея. Очите й започваха да помътняват, но за един кратък миг тя успя да фокусира погледа си върху него и с немощна усмивка му благодари. При всяка дума от разкъсаните й дробове бликаше кръв. Приликата с раната, отнела живота на сина й, беше поразителна.

С последни сили тя сграбчи ръката на Уеб.

— Толкова съжалявам, Уеб. Можеш ли някога да ми простиш?

Уеб се взираше в красивите й очи, които с всяка изминала секунда се покриваха с мъртвешка пелена. В чертите на лицето й той различи един друг образ — на онова малко момче, което му се бе доверило и чието доверие той не бе оправдал.

— Прощавам ти — каза той на умиращата. Надяваше се, че в същия този миг някъде, някак си Дейвид Канфилд му прощава и на него.

С тези думи Уеб се изправи на крака. Били коленичи на мястото му и пое ръката на своята съпруга. Гърдите й се надигаха ускорено, все по-бързо и по-бързо, после изведнъж застинаха и ръката й се отпусна безжизнено надолу. Докато Били тихо ридаеше до трупа на жена си, Уеб помогна на Клеър да се изправи, подаде ръка на Романо, за да се подпре, и тримата тръгнаха заедно.

Трясъкът на ловджийска пушка ги стресна и накара да се обърнат. В този момент Били се отдалечаваше от трупа на Стрейт, а от цевта се виеше тънък стълб дим.

56

През следващите дни „Източен вятър“ стана обект на истинско нашествие от страна на полицията и ФБР. Събираха се веществени доказателства, изнасяха се трупове; следователите се опитваха да решат всички загадки още там, на място, макар да съзнаваха, че за да се разплете цялата сложна плетеница, ще е нужно немалко време. В плитък гроб в гората намериха трупа на момчето, послужило за двойник на Кевин онази нощ в тъмната улица. Хлапакът бе избягал от семейството си в Охайо и бе имал голямото нещастие да попадне на Немо Стрейт и Клайд Мейси.

Докато крачеше из района, Уеб клатеше удивено глава; той не можеше да се начуди как тази пасторална идилия изведнъж се бе превърнала в бойно поле. Бейтс незабавно бе прекъснал почивката си и бе поел оперативното ръководство на следствието. Романо беше в болница да лекува крака си, но лекарите веднага бяха установили, че няма засегнати кости и важни артерии, и предвиждаха бързо и пълно възстановяване. Уеб обаче не се съмняваше, че сега вече Енджи ще даде на Поли да се разбере, задето за малко не се бе оставил да го убият.

Докато крачеше към голямата къща, Уеб видя Бейтс, който тъкмо излизаше от парадния вход. Били Канфилд стоеше на прага и зяпаше безизразно в празното пространство. На човека вече нищо не му оставаше, помисли си Уеб. Когато го видя, Бейтс тръгна към него.

— Каква каша, дявол да го вземе! — възкликна Бейтс.

— Е, едно е ясно. Че кашата не е от вчера.

— Знаеш ли, ти си прав! В къщата на Стрейт открихме тетрадки с имена и сметки и издирихме всички доставчици. Куршумът, с който е убит Антоан Пийбълс, е изстрелян от пистолета на Клайд Мейси. Със същия пистолет е очистен и Ед О’Банън, открихме трупа му в един контейнер за боклук. А пушката, която бе намерена у Мейси, е била използвана за покушенията срещу съдията Ледбетър и Крие Милър.

— Това й харесвам на балистичната експертиза! Не ти ли идва да пееш, когато мозайката най-после започне да се подрежда?

— А, да не забравя! Прегледахме записа от престрелката в Ричмънд, както ни помоли.

Уеб му хвърли бърз поглед.

— Е, и?

— Ти се оказа прав, имаше нещо нередно. Телефонен звън.