Посмъртен образ

— Моля да ме извините — примирително каза той. — Но вашите разяснения все пак са ми нужни.

— Добре — омекна Шалиско. — С Алина имахме връзка, но много отдавна, тя още играеше в музикалната студия. Една такава връзка, разбирате ли… С две думи — не твърде страстна. Алина беше доста хладна, за да влага страст в една връзка. Разделихме се като приятели. И ето че веднъж Алина ми казва: „Паша, оказа се, че много съм загубила, като се разделих с теб.“ Някой й бил казал, че една истинска звезда трябвало да има постоянни поклонници, които упорито търсят вниманието й и я засипват с цветя. А пък начинаещата, тъй да се каже, изгряващата звезда трябвало да има поне един. Разбирате ли, аз много красиво я ухажвах — е, знаете как се прави: цветя, разни подаръци, срещи, причаквания и тем подобни. Та значи посмяхме се ние и аз й предложих в памет на нашите нежни отношения да й помогна за имиджа й на звезда. Периодично ходех в студията, където се снимаше филм с нея, с букет. Непременно поднасях подаръци за рождения й ден и за всички празници. А когато пътуваше занякъде, задължително се обаждах в хотела и исках телефонния й номер. Разбира се, не ми го даваха — нали затова тя ме вкарваше в черните списъци, но за сметка на това всички знаеха, че Павел Шалиско страда от несподелена любов, а Алина Вазнис вече изнемогва от неговите ухажвания. Ето истината.

— Можете ли по някакъв начин да потвърдите разказа си?

— Но как? — разпери ръце Шалиско. — Освен, да речем, с факта, че жена ми знае за това. Те се познаваха с Алина. Нали разбирате — в наше време нищо не се прави просто така. Като помощ за Алина аз играех ролята на натрапчив поклонник, а като отплата за това Алина подхвърляше на жена ми материал за нейните журналистически изяви: светски клюки, новини от снимачните площадки и така нататък. Жена ми работи във вестник „Вечерен клуб“.

„Значи бил и женен“ — оклюмано си помисли Коротков. Не, за ролята на нещастен отхвърлен любовник, убил невярната си любима, Павел изобщо не подхождаше. Както би казала Аска — не става и туйто. А каква хубава версия беше!

— Юра — чу той зад гърба си гласа на Каменская, — ела за малко, ако обичаш.

Коротков тежко се надигна от стола и отиде при нея. Едно от чекмеджетата на бюрото, до което бе застанала Настя, беше леко издърпано и Юра видя дебела тетрадка с карирани листове и кафява обложка от изкуствена кожа. Шалиско светкавично се озова до тях.

— Какво търсите в бюрото ми? — ядосано попита той.

— Тази тетрадка ваша ли е? — попита Настя.

— Не. — Той смутено замълча. — За пръв път я виждам. Откъде се е взела?

Без да вади тетрадката от чекмеджето, Настя подхвана и повдигна с нокът корицата. Страницата беше изписана с едър, заоблен почерк, най-отгоре стоеше датата 17 ноември.

— Познат ли ви е почеркът?

— Това е почеркът на Алина. Нищо не разбирам… За пръв път виждам това нещо!

Настя с рязко движение затвори чекмеджето и ужасена погледна Коротков. Каква беля! Идиоти! Та нали бяха дошли при Шалиско, понеже го подозираха в убийство, и съвсем бяха забравили за тези проклети дневници! Какво да правят сега? Нито следовател, нито поемни лица… После Шалиско ще каже, че самата Каменская му е подхвърлила дневника, и ще бъде прав. Хиляди пъти прав! Как можаха толкова непрофесионално да си причинят неприятности!

— Викай следователя, Юра! — тихо каза Настя. — Ще оформим изземането. А вас — обърна се към Шалиско — ще помоля да седнете и да напишете подробно всичко, което току-що ни разказахте. Освен това напишете как беше намерена тази тетрадка. Нали седяхте с лице към мен?

— Да, виждах ви — потвърди Шалиско.

— Именно, сега напишете всичко, което видяхте.

— Не ви разбрах…

— Ами например видяхте ли как аз извадих тази тетрадка от чантата си и я пъхнах в чекмеджето ви?

— Нищо подобно! Чантата ви е ето там, в другия край на стаята, защо ме правите на идиот! — възмути се Павел.

— Прекрасно! — усмихна се Настя. — Напишете точно това. А между другото имате ли представа как може тетрадката да е попаднала в чекмеджето ви?

— Нали ви казах — за пръв път я виждам!

— И това напишете.

Коротков отиде до телефона да се обади на Гмиря, като същевременно тъжно си мислеше, че днешният ден тръгна зле не просто от сутринта, ами направо от снощи. Едно беше хубаво: Гмиря, като бивш оперативен работник, няма да вдига пушилка. Но ако подозренията по адрес на Шалиско се потвърдят, адвокатът му ще ги изяде с парцалите заради самодейността на Аска! О, господи, дано им се размине!

Каменская

След като хапна набързо вечерта, Настя започна да гледа касетите с филмите на Смулов. Очевидно Алина Вазнис бе пазила в дома си всички творби на своя възлюбен и това говореше за несъмненото й уважение към таланта му. Впрочем филмите, в които Алина бе играла главни роли, преди да срещне Андрей Лвович, също до един бяха налице. Касетите бяха всичко дванайсет: пет филма на Смулов, в които Алина още не бе играла, четири филма-опери и три криминални трилъра, които Смулов бе правил вече с Алина.