Посмъртен образ

— Не е пожар, а по-скоро тиха лудост — усмихна се скъпернически тя. — Сега аз ще ви разказвам нещо, а вашата задача е да ме направите на пух и прах, нагледно да ми обясните, че съм глупачка и фантазьорка.

— Мноого интересно бе! — недоволно проточи Стасов. — Детето ми между другото е болно, та исках сутринта да изтичам до магазина да й купя мляко, да пие с мед, и нещо вкусно, а ти ме изхвърляш от къщи — и за какво? За да слушам някакви глупости и после да ти обяснявам, че наистина са глупости? Е, ама ти, Анастасия…

Настя се смути, очите й ядосано засвяткаха.

— Извинявай, наистина — каза сухо. — Можеше да ми кажеш за това веднага, когато ти се обадих. Нямаше да настоявам.

Стасов се почувства неудобно. Права беше, нали не е могла да знае, че Лиля има ангина. Защо тогава я упреква? В края на краищата, дори да бе купил това глупаво мляко, Лиля нямаше да го пие — тя не може да понася млечни произведения. По-лесно й е да прави гаргара с ужасната смес от вода, йод и сол, отколкото да изпие чаша мляко или кефир.

Понечи да смекчи някак острия си тон от преди малко и започна да търси примирителни думи, но точно тогава дойде Коротков и нещата се изгладиха от само себе си. Юра довтаса — весел и пълен със сили, млясна Настя по бузата, събу си обувките и веднага зашляпа само по чорапи към кухнята. Очевидно често идваше тук и бе изучил добре навиците на домакинята — сутрин да пие много кафе, непременно в кухнята.

— Е, какво има, Настася? Измислила си поредната си шантавия? — попита Коротков, взе една чаша и си наля чай. — Хайде разказвай, развесели стария човечец.

Те седнаха около масата, отрупана с чаши и чинии — в очакване на гостите си Каменская бе успяла да надвие своя легендарен мързел и бе приготвила обилна закуска. Коротков огледа одобрително апетитните пържени хлебчета, жълто-червено-зеления омлет с домати и лук, голямата купа с царевични ядки и високата картонена опаковка мляко.

— Е, това е то! Веднага си личи, че вече си омъжена жена и най-сетне ти е дошъл умът в главата — подкачи я той.

— Ще те убия — спокойно му обеща Настя. — Та така значи, аз ще говоря, а вие слушайте внимателно, само не крещете веднага, че съм идиотка, а търсете аргументи против. Съгласни? И аз разбирам, че това е абсолютна фантасмагория, но докато не я пропъдя от главата си, няма да мога да мисля за нищо друго. Разбрахме ли се?

— Звучи многообещаващо — изхъмка Стасов. — Хайде започвай, не ни тормози поне.

— Добре, а вие яжте. Първо, да видим: какво знаем ние за Алина Вазнис? Че е била много потайна и дори най-близкият й човек, Андрей Лвович Смулов, признава, че за четири години не е успял да я разбере докрай — характера й, душата й. Нали така? По-нататък. Знаем, че не е постъпила много красиво по отношение на Зоя Семенцова, като е разгласила истинските причини, поради които Смулов е решил да не снима Зоя в някаква второстепенна роля. При това тя, меко казано, е изложила и самия Смулов. Хората, които работят в „Сириус“, казват, че Андрей Лвович е бил много разстроен от това нетактично и жестоко поведение на Алина. Какво друго? Знаем, че тя е предпочитала да действа тихомълком, не е отвърнала веднага на обидата, нанесена й от съпругата на Мазуркевич, а е започнала да търси възможност да се свърже с бащата на Ксения, банкера Козирев, който е поставял своите парични дотации за „Сириус“ в пряка зависимост от способностите на самия Мазуркевич да повлияе на разюзданата си съпруга и да я вкара в пътя. Тоест да я накара да се държи прилично. Дотук всичко е вярно, нали?

— Давай нататък! — кимна Коротков, който с удоволствие си хапваше омлет с пържени хлебчета.

— Знаем, че Алина не се е отличавала с деликатност и душевна топлота — от това ни се оплака пак Смулов. Знаем, че е имала здрави нерви и никога не е вземала транквилизатори и други препарати, действащи на психиката. И за това ни уведоми Смулов. Освен това знаем, че е настояла Николай Степанович Харитонов веднага да й върне дълга, който впрочем е бил доста голям. Пропускам ли нещо?

— Май че не — отвърна Стасов, който не можеше да схване смисъла на тази сбирка. Защо трябваше да става в ранни зори и да се втурва насам като луд, ако Каменская е смятала просто да направи равносметка на събраната информация? Какво спешно има в това? Беше казала, че смята да дрънка фантасмагории, но дотук излагаше само наличните факти.