Потрес

— Харесва ли й?

— Така мисля.

Всъщност нямаше представа. След като почти осемнайсет години двете бяха делили една стая, от миналото лято Карълайн избягваше да разговаря със сестра си. Когато разбра, че е бременна, Емили не знаеше към кого да се обърне, но тъй като Карълайн прекарваше лятото във Филаделфия, тя изглеждаше най-добрата възможност. Емили си помисли, че тя ще постъпи като истинска сестра и ще й помогне, но макар Карълайн да й позволи да отседне при нея, тя никога не я остави да забрави за разочарованието и отвращението й. Никога не попита Емили как се чувства. Никога не се поинтересува от резултатите от последния ултразвук. Дори не попита кой е бащата. Когато Емили научи, че трябва да си назначи ден за секцио, защото бебето бе разположено напречно, тя се обади на Карълайн и веднага й каза. Единствените думи на Карълайн бяха: „Чух, че възстановяването след секцио е много трудно.“ Емили не посмя да й каже за опитите си да намери осиновители. Нито й призна за предложението на Гейл да й даде петдесет хиляди долара или за посещението си в огромната й къща в Ню Джърси, за да прибере чека. Гейл я гледаше така, сякаш бе експонат в бутилка. А когато Емили прибра чека в джоба си, тя се почувства омърсена.

Каролин не я подкрепи, но може би Айзък щеше да го направи, ако Емили му беше дала шанс.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Айзък, трябва да говоря за нещо с теб.

Той кимна.

— Да, нали го спомена в есемеса. Какво има?

Емили остави вилицата си на масата. Сърцето й се блъскаше в гърдите. Започва се.

— Ами…

— Какво правите тук?

Емили рязко вдигна глава. Над главите им се беше надвесила майката на Айзък, облечена в сивкавосин костюм от осемдесетте — и то не от хубавите. Погледът на госпожа Колбърт отскочи от Айзък към Емили, а след това отново към Айзък и изражението на лицето й премина от раздразнение към гняв.

— Каза ми, че излизаш на вечеря с момчетата от групата — изсъска госпожа Колбърт, сбърчила вежди. — Не с… нея.

— Престани, мамо — рече предупредително Айзък. — Знам, че ако ти бях казал, че ще се видя с Емили, ще полудееш. Тя е добър човек — не разбирам как не го виждаш. И вечерята е много приятна, наваксваме си за пропуснатото време.

Бузите на Емили пламнаха; изпълни я смесица от удоволствие и вина. Не можеше да си спомни кога за последен път някой я беше защитил така.

Госпожа Колбърт изсумтя презрително.

— Според мен едва ли е добър човек, Айзък.

— Какво те кара да мислиш така? — попита той.

Госпожа Колбърт не отговори. Вместо това погледна остро Емили. Сякаш знаеше какво е сторила. Емили си пое дълбоко дъх. Дали А. се е свързал с нея?

Най-накрая госпожа Колбърт отмести поглед и се обърна към Айзък.

— Баща ти те търси. Един от сервитьорите за тази вечер отпадна и той се нуждае от теб да го заместиш.

— Сега ли? — попита Айзък. Той посочи чинията си. — Още не съм приключил с вечерята.

— Кажи им да я опаковат за вкъщи. — Госпожа Колбърт се завъртя на токовете си и закрачи устремно към бара, очевидно очаквайки от Айзък да я последва.

Той погледна към Емили с големите си, тъжни очи.

— Съжалявам. Може ли да повторим по-късно през седмицата?

— Ами, разбира се — отвърна замаяно Емили, без да сваля поглед от госпожа Колбърт, която набираше някакъв текст на телефона си.

Двамата махнаха на сервитьорката, която им донесе сметката и кутия за пакетиране на храната. После Айзък пъхна няколко банкноти в тефтерчето със сметката и го подаде на сервитьорката.

— Искаше да ми кажеш нещо, преди да ни прекъснат. — Той леко докосна ръката на Емили. — Важно ли е?

Устата й пресъхна.

— Няма значение — отвърна тихо тя.

— Сигурна ли си? — Айзък изглеждаше притеснен.

Емили кимна.

— Абсолютно.

Той я прегърна. Когато я притисна силно към себе си, емоциите отново я връхлетяха. Беше забравила меката му коса, лекото подраскване на наболата му брада върху шията й, ароматът му на прясно изцедени портокали. В нея се събудиха отдавна потискани чувства.

Той се отдръпна твърде бързо.

— Нека ти се реванширам. В събота почивам — бихме могли да отидем в сладоледения магазин в Холис. — Меките му сини очи я гледаха очаквателно.

След миг Емили кимна и Айзък се запъти към майка си, която го чакаше до бара. Госпожа Колбърт хвърли един последен злобен поглед към Емили, след което излезе от ресторанта.

Емили отново се отпусна на мястото си, изпълнена с облекчение. Внезапно я изпълни задоволство, че госпожа Колбърт ги беше прекъснала — и че не беше издала на Айзък тайната си. Ако госпожа Колбърт разбереше за това, тя веднага щеше да се обади на родителите й и сигурно щеше да разкаже на всички в църквата, че Емили е курва.

„И Айзък сигурно няма да поиска да яде сладолед с теб, ако разбере какво си натворила“, прошепна едно тъничко, егоистично гласче в ухото й. Но Емили не можеше да промени миналото. Стореното — сторено, а онова, което Айзък не знаеше, не можеше да го нарани.

Нали?

15. Купон или арест

Късно следобед в петък Спенсър слезе от таксито пред входа на университета Принстън, дръпна до горе ципа на коженото си яке и се огледа.