Потрес

За пръв път Ариа беше съгласна с Мередит. Точно това правеше и тя, като не казваше на Ноъл за наклонностите на баща му. Чувайки мислите си, изречени на глас, се почувства по-добре.

Мередит отвори хладилника и извади шишето на Лола.

— Но трябва да ти кажа, че се почувствах като боклук, когато приятелката ти ми се обади и ме направи на нищо.

Ариа се намръщи.

— Коя приятелка?

— Нали се сещаш, онази, с която беше, когато ни видя. Алисън.

Кръвта на Ариа се вледени.

— Чакай малко. Тя ти се е обаждала?

Мередит вирна глава.

— Обади ми се малко след като ни хванахте в колата — по някое време през юли. Зададе ми хиляди въпроси за мен и баща ти — дали сме влюбени, кога сме започнали да се срещаме, правили ли сме го вече. Накара ме да се чувствам ужасно. — Тя се взря в лицето на Ариа. — Не си ли я карала да го прави?

— Не… — Али непрекъснато бе измъчвала Ариа с подмятания за Мередит, но никога не й беше казвала, че й се е обаждала тайно.

Какво се беше надявала да постигне? И защо бе изчакала чак до юни, за да й се обади? Ариа и Али се бяха натъкнали на Байрън и Мередит през април.

Внезапно през ума й мина ужасяваща мисъл.

— Кога през юни ти се е обаждала Алисън?

Мередит забарабани с пръсти по масата.

— Сутринта на петнайсети. Помня го, защото тогава е рожденият ден на брат ми. Помислих, че се обажда той, но се оказа тя.

Стаята се завъртя пред очите на Ариа. Петнайсети юни. Това бе денят на гостуването им с преспиване в края на седми клас с Тяхната Али. Според събитията, сглобени от писма, свидетелски показания, публична документация и полицейското разследване, тайната близначка е била прибрана от Убежището предишния ден. Събирането на всички членове на нещастното семейство се бе осъществило. Двете близначки, които се мразеха, отново бяха заедно.

В деня на преспиването Ариа, Спенсър, Хана и Емили бяха отишли в стаята на Али и я бяха открили да седи там и с широка усмивка на лицето да чете нещо, което приличаше на дневника й. До днес Ариа не се беше замисляла дали това в стаята е била Тяхната Али… или нейната близначка.

— Ариа? Добре ли си?

Ариа подскочи. Мередит я гледаше с ококорени сини очи. Тя кимна леко, чувстваше се замаяна. Али се беше обаждала на Мередит преди толкова години, добре — но това едва ли е било, за да я накара да се чувства зле. Сигурно е ровела за разни мръсотии. И това не е била Нейната Али.

Била е Истинската Али.

14. Наваксване

Четвъртък вечер Емили отиде в „Белисима“, италианско бистро в мола „Девън крест“, който се намираше в другия край на града, където щеше да се срещне с Айзък на вечеря. Подът в ресторанта бе облицован с бронзов на цвят теракот, а стените бяха боядисани да изглеждат така, сякаш са част от стара, порутена ферма. Зад бара се виждаше лъскава месингова машина за еспресо, по рафтовете бяха подредени бутилки вино, а във въздуха се носеше миризма на зехтин и моцарела. За последен път Емили бе идвала тук преди две Коледи, когато се беше съгласила да играе ролята на Дядо Коледа. Беше пристигнала в ресторанта заедно с Каси, едно от елфчетата на дядо Коледа, и двете се бяха сближили покрай приятелството си с Али.

Телефонът й изпиука и когато погледна екрана, Емили видя сигнал от Гугъл за нов материал за Табита Кларк. Тя пропускаше голяма част от новините за Табита — те й носеха много болезнени спомени, — но тъй като бе нервна и се чудеше къде да си дене ръцете, впери поглед в екрана.

Сигналът се отнасяше до стената със съобщения във възпоменателната страница на Табита Кларк. Тук имаше предимно снимки на Табита и нейните приятели. Един клип от абитуриентски бал показваше Табита в лилава сатенена рокля, златния й ланец проблясваше под светлините на диско кълбото, докато тя танцуваше с приятеля си, симпатяга с доста дълга кестенява коса и ясни зелени очи, под звуците на песен на Кристина Агилера. Имаше няколко съболезнователни послания от приятели и доста гневни изказвания, че курортът „Скалите“ трябва да бъде затворен. Но погледът на Емили бе привлечен от последната публикация:

Бащата на Табита трябва да поиска аутопсия. Според мен тя не е умряла от свръхдоза алкохол.

Емили усети как я побиват тръпки. Покрай драматичните събития с бебето и Гейл, беше позабравила за другата ужасна тайна, която бе известна на А. Затвори очи и отново видя снимката, която А. бе изпратил на телефона на Спенсър — тялото на Табита, изкривено и потрошено на пясъка, след като я бяха бутнали от покрива.

— Емили! Насам!

Айзък седеше в едно сепаре в ъгъла и пред него имаше чиния с пържени калмари. Косата му бе отметната назад и той бе облякъл синя тениска, която подчертаваше сапфирените му очи.

— Здрасти! — извика той, като й махна с ръка да се приближи.