Прашинка в Божието око

НОВА КАЛЕДОНИЯ: Звездна система отвъд Въглищния чувал. Основно слънце клас F8, каталогизирано като Мърчисън A. Далечната бинарна звезда Мърчисън B не е част от системата Нова Каледония. Мърчисън A има шест планети в пет орбити. Четири от планетите са вътрешни. В сравнително голямото пространство помежду им има останки от необразувана планета. Двете външни планети се намират в троянска връзка. Четирите вътрешни се наричат Конкобар3, Нова Ирландия, Нова Шотландия и Фомор4, в реда, в който са разположени спрямо слънцето, известно тук като Кал или просто Слънце. Средните две планети са обитаеми. Тераформирани са от учени от Първата империя, след като Джаспър Мърчисън, роднина на Александър IV, убедил Съвета, че системата на Нова Каледония е подходящо място за основаване на имперски университет. Днес е известно, че Мърчисън най-вече искал да има обитаема планета край червения свръхгигант Окото на Мърчисън и тъй като климатът на Нова Ирландия не го задоволявал, решил да тераформира и Нова Шотландия.

Фомор е сравнително малка планета почти без атмосфера и интересни особености. На нея обаче растат някои гъби, родствени на онези, които се срещат в сектора отвъд Въглищния чувал. Начинът на пренасянето им е обект на безкрайни спорове в „Списание на Имперското ксенобиологическо дружество“, защото на Нова Каледония няма местни форми на живот.

Двете външни планети имат еднаква орбита и са наречени Дагда5 и Мидир6, също в тон с келтските наименования на системата. Дагда е газов гигант и Империята поддържа горивни станции на Ангъс7 и Бриджит8, двете луни на планетата. Бриджит е база на космическия флот и търговските кораби не могат да приближават до нея без разрешение.

Мидир е студено метално кълбо, широко използвано за металодобив и сериозен проблем за космолозите, тъй като начинът на образуването му очевидно не потвърждава нито една от двете основни теории за произхода на планетите.

Нова Шотландия и Нова Ирландия, единствените обитаеми планети в системата, имат дебели атмосфери от водна пара и метан, но без свободен кислород. Тераформирани са с огромни количества скъпо струващи биопакети. Впоследствие Мърчисън изгубил влиянието си в Съвета, но вече били вложени толкова големи инвестиции, че проектът бил завършен докрай. След по-малко от сто години куполите на колониите били свалени — едно от най-великите постижения на Първата империя.

По време на Войните за наследството двата свята били частично обезлюдени. Нова Ирландия се присъединила към въстаническите сили, докато Нова Шотландия останала вярна на Империята. След като междузвездните пътувания в сектора отвъд Въглищния чувал престанали, Нова Шотландия продължила съпротивата до преоткриването й от Втората империя. В резултат днес планетата е столица на сектора.

„Макартър“ с разтърсване се материализира отвъд орбитата на Дагда. Екипажът продължи да седи по седалките за хиперпространствено прехвърляне, борейки се с объркването, което винаги следва мигновеното пътуване.

Защо? Една от физическите школи в Имперския университет на Сигизмунд твърди, че хиперпространственото пътуване изисква безкрайно време и че това предизвиква типичното смущение и на хората, и на компютърната техника. Според други теории скокът води до разширяване или свиване на местното пространство, което въздейства върху нервите и компютърните елементи, че не всички части от кораба се появяват едновременно или че след прехвърлянето инерцията и масата варират на субатомно равнище. Никой не знае истината, но явлението е съвсем реално.

— Рулеви — дрезгаво каза Блейн. Погледът му бавно се фокусира.

— Слушам. — Гласът звучеше вцепенено и неразбиращо — отговорът очевидно беше автоматичен.

— Курс към Дагда.

— Слушам. — В самото начало на хиперпространственото пътуване корабните компютри се бяха опитвали да наберат ускорение незабавно след материализирането. Скоро се установи, че електронната апаратура обърква повечето хора. Затова по време на прехвърлянето вече се изключваха всички автоматични устройства. Докато екипажът постепенно активираше „Макартър“ и проверяваше корабните системи, дисплеите на Блейн един по един започнаха да се съживяват.

— Ще се приземим на Бриджит, господин Ренър — продължи Род. — Уеднаквете скоростите. Господин Стейли, помогнете на главния астрогатор.

— Слушам. — На мостика закипя обичайната активност. Хората се раздвижиха й се върнаха към задълженията си. След възвръщането на ускорението и гравитацията стюардите донесоха кафе. Изкуствените очи на „Макартър“ сканираха космоса за врагове. Когато всички пултове докладваха, че прехвърлянето е успешно, на аварийното табло светна зелена лампичка.

Блейн доволно кимна и отпи от кафето си. Макар и след стотици скокове, винаги се чувстваше така. В мигновеното пътуване имаше нещо принципно нередно, нещо, противно на човешките сетива, нещо, което подсъзнанието не приемаше. Опитът помагаше на хората да преодолеят вътрешната си съпротива на равнище, по-дълбоко от мозъчните функции.