Прашинка в Божието око

— Това поне няма да окаже неблагоприятно въздействие върху икономиката ви. Но ще имаме нужда от вашата помощ, за да разработим план за постепенно внедряване на техниката ни.

Министърът кимна сериозно.

— Радвам се, че разбирате проблема. Ако просто извадим всичко на пазара, ще настъпи пълен хаос…

— Повярвайте ни, докторе, ние не желаем да ви причиняваме неприятности. Ако вие виждате в нас огромни възможности, помислете за това какво виждаме ние във вас! Да се освободим от системата на Сламката след толкова много векове! Да излезем от запечатаната бутилка! Нашата признателност няма граници.

— Колко древна е цивилизацията ви? — попита Дейвид Харди.

Сламкарката сви рамене.

— Някои от писмените ни извори датират отпреди много пъти по сто хиляди години, доктор Харди. И тогава астероидите вече са били преместени. Имаме и други документи, които вероятно са по-стари, но не можем да ги четем. Действителната ни история започва преди около десет хиляди години.

— Оттогава имало ли е колапси?

— Естествено. След като сме хванати в капана на онази система? Как иначе?

— Имате ли данни за астероидната война? — попита Ренър.

Джок направи жест, изразяващ отвращение.

— Само легенди. Имаме… Нещо като вашите песни или епични поеми. Лингвистични средства за по-лесно запаметяване. Струва ми се, че са непреводими, но… Извънземната замълча за миг и замръзна в позата, която означаваше размисъл. После:

Студено е и глад цари,
демони в земите ни вилнеят.
Сестрите ни гинат и кипи морето,
защото демоните събарят небето.

— Боя се, че не се получи много добре — мрачно каза посредничката.

— Напротив — отвърна Харди. — И ние имаме такава поезия. Разкази за изчезнали цивилизации и праисторически катастрофи. Доколкото можем да преценим, във всички тях става въпрос за вулканично изригване преди около четирийсет и пет хиляди години. Всъщност, изглежда, именно тогава хората са осъзнали, че Господ може да се намесва в делата им. Пряко — не само като създава цикли, сезони и така нататък.

— Интересна теория — но това не смущава ли религиозните ви вярвания?

— Не, защо? Нима Бог не е способен да предизвика природно явление, за да получи желания резултат, както може да променя природните закони? Но едва ли имате време да обсъждате с мен теологични въпроси. Сенатор Фаулър, изглежда, свърши с вечерята си. Извинете ме, ще ви оставя за няколко минути. После ще продължим…

Бен Фаулър отведе Род и Сали в един малък кабинет до заседателната зала и попита:

— Е?

— Мнението ми е протоколирано — отвърна племенницата му.

— Да. Род?

— Налага се да направим нещо, сенаторе. Натискът излиза извън контрол.

— Така е — съгласи се Бен. — По дяволите, трябва да пийна едно. Ти, Род?

— Не, благодаря.

— Хм, ако не открия малко скоч за проясняване на мислите, Империята няма никакъв шанс. — Той затършува из бюрото, извади бутилка, презрително погледна етикета и си наля солидна доза в използвана чаша от кафе. — Нещо ме озадачава. Защо Асоциацията на имперските търговци не вдига повече шум? Очаквах натискът да идва основно от тях, а те си траят. И слава Богу. — Сенаторът изгълта половината уиски и въздъхна.

— Какво ще изгубим, ако сега приемем? — попита Сали. — Ако научим нещо ново, можем да променим решението си…

— Няма начин, милика — прекъсна я Фаулър. — Щом подпишем нещо конкретно, търговчетата ще започнат да мислят само за това как да спечелят от него и след като инвестират парите си… Смятах, че си по-наясно с елементарната политика. На какво са ви учили в университета? Род, все още очаквам отговора ти.

— Не можем дълго да отлагаме, Бен. Сламкарите трябва да знаят, че… дори има вероятност да оттеглят предложението си, когато разберат на какъв натиск сме подложени. Предлагам да приемем.

— Така значи, а? За да ощастливиш жена си.

— Той не го прави заради мен! — възрази Сали. — Престани да го дразниш.

— Добре. — Сенаторът се почеса по плешивото теме, после пресуши чашата си. — Трябва да проверя едно-две неща. Навярно няма да има проблеми… Предполагам, че сделката може да се смята за сключена.

Джок изрази възторг и възбуда.

— Готови са да приемат! Спасени сме!

Иван студено изгледа посредничката.

— Въздържай се. Предстои ни още много работа.

— Зная. Но сме спасени. Нали, Чарли?

Другата кафяво-бяла внимателно проучи хората. Лицата, позите…

— Да. Но сенаторът не е убеден, Блейн се страхува и… Джок, виж Ренър.

— Толкова сте хладнокръвни! Не можете ли да се порадвате заедно с мен? Спасени сме!

— Виж Ренър.

— Да… Познавам това изражение. Винаги е такъв, когато играе покер — и когато пази силен коз. Това не е добре за нас. Но той няма никаква власт, Чарли! Скитник без чувство за отговорност!

— Възможно е. Жонглираме с безценни яйца при променлива гравитация. Страх ме е. Ще изпитвам страх, докато умра.

55. Скритият коз на Ренър

Сенатор Фаулър тежко седна и огледа присъстващите. Това бе достатъчно, за да сложи край на разговорите и да привлече вниманието на всички.