Прашинка в Божието око

Род не смееше да погледне Сали. „Раса от воини? Независими господари? Не можем да ги допуснем в Империята. Човечеството няма да оцелее и век…

Сламкарите са като вцепенени. Знаят какво ще открием. Неконтролирано размножаване и демони. Кошмарът на всички деца… но аз харесвам сламкарите. Не. Харесвам посредниците. Не зная нищо за другите. А посредниците не управляват сламкарската цивилизация.“ Той колебливо отправи очи към Сали. Тя седеше неподвижно като извънземните. Род дълбоко си пое дъх.

— Одобрявам заповедта, ваше височество.

56. Последна надежда

Сега стаите им изглеждаха малки въпреки високите тавани. Нищо не се беше променило. В кухнята имаше всички деликатеси, които можеха да се открият в Империята. Само с едно натискане на бутон щяха да повикат десетки, стотици прислужници. Морските пехотинци в коридора бяха учтиви и внимателни.

Ала бяха в капан. Някъде в края на системата на Нова Каледония, край база, наречена Дагда, се събираха имперските бойни кораби и когато пристигнеха…

— Няма да избият всички — изцвъртя Чарли.

— Ще го направят — простена Джок.

— Воините ще се сражават. Флотът ще изгуби кораби. Ще ги командва Кутузов. Ще рискува ли корабите си? Или ще превърне планетата ни в тлееща шлака?

— И астероидите ли? — изхленчи Чарли. — Да. Никога не е имало Цикъл, който да погуби и двете цивилизации. Господарю, трябва да направим нещо! Не можем да го допуснем! Ако бяхме откровени с тях…

— Флотът им вече щеше да е на път — презрително отвърна Джок. — А оставаше толкова малко! Бях ги убедила! — Три дебели като наденички пръста се свиха в юмрук. — Бяха готови да се съгласят и после… и после… — Тя застена, на ръба на лудостта, но успя да се овладее. — Трябва да можем да направим нещо!

— Да им кажем всичко — отново предложи Чарли. — Какво ще ни навреди? Поне ще им обясним защо сме ги лъгали.

— Мислете за онова, което можем да им предложим — заповяда Иван. — Анализирайте техните интереси и измислете начини да ги удовлетворим, без да унищожат расата.

— Да им помогнем ли? — попита Джок.

— Разбира се. Да им помогнем да гарантират безопасността си от нас.

— Те се страхуват от воините. Дали господарите ще се съгласят да избият всички воини? Тогава ще можем да влезем в Империята.

— Смотанячка! — изкрещя Чарли. — Колко господари тайно ще задържат воини за разплод?

— Такъв опит вече е правен — каза Иван. — Измислете нещо друго.

— Можем ли да ги накараме да повярват, че няма да успеем да създадем полета? — предложи Чарли.

— Защо? Те и без това скоро ще разберат. Не. Хората няма да влязат в системата ни, докато флотът им не е готов за това. Десетки миноносци. Ако се появят в системата, воините ще се съпротивляват и расата ще загине. Не трябва да ги пращат. Не трябва!

Джок премина на полузабравен език, неизвестен на господарите.

— Той е на крачка от лудостта.

— Както и ние. — Чарли избухна в горчив, безмълвен сламкарски смях. — Жалко за господаря. Неговите страхове са и наши, освен този, че ще полудеем. Без нас той ще е ням и безпомощно ще гледа как човеците събират флота си.

— Мислете! — нареди Иван. — Те пращат Кутузов. Той е унищожил човешка планета — нима ще прояви милост към извънземни? Мислете! Мислете, иначе расата е обречена!

Когато Сали влезе в кабинета на Род, той разговаряше по телефона. Не я забеляза. Момичето се поколеба, после се заслуша.

— Съгласен съм, Лаврентий. Астероидната цивилизация трябва да бъде пометена още отначало. Дори е възможно там да е основната им космическа база.

— Не ми се ще да разделям флота — отвърна му глас със силен акцент. — Вие ми възлагате две задачи, лорд Блейн. Несъвместими задачи. Да нападна сламкарите и да ги обезвредя без предупреждение — да, това е възможно. Да се оставя да ни атакуват преди да сме в състояние да реагираме — това ще ни струва много човешки жертви и ще изгубим част от корабите.

— Въпреки това планирайте операцията така.

— Слушам, милорд. Утре сутрин офицерите ми ще ви донесат предварителните разчети. Както и предвижданията за жертвите. Кой офицер предлагате да назнача за капитан на кораба примамка, милорд? Някой ваш съученик? Непознат? Чакам предложенията ви.

— По дяволите!

— Моля да ме извините за дързостта, милорд. Заповедите ви ще бъдат изпълнени.

Екранът помътня. Род продължи да гледа в празното пространство. Сали се приближи и седна срещу него.

— Чу ли?

— Отчасти… наистина ли е толкова зле?

Той сви рамене.

— Зависи с какво си имаме работа. Едно е да се появиш с гръм и трясък и да изсипеш огън и жупел върху планетата и астероидите. Но да предупредиш сламкарите за намеренията ни и да чакаш да ни атакуват… Първият враждебен акт може да е залп от лазерното оръдие, изстреляло онази сонда!

Тя тъжно го погледна.

— Защо изобщо се налага да го правим? Защо просто не ги оставим на мира?

— И някой ден да се появят тук и да избият внуците ни ли?

— Защо трябва да сме ние?

— Трябва. Кажи ми, Сали, има ли някакво съмнение в това какво представляват сламкарите?

— Те не са чудовища!

— Не. Просто са наши врагове.

Сали мрачно поклати глава.

— Какъв е планът?