Предателството „Тристан“

Едва успя да потисне парещата болка, която се надигна в гърдите му.

— Тогава не бива да го правиш. Ако си уплашена, не искам да предаваш тия документи на Фон Шюслер.

— Не, ти не ме разбра. Онова, което поиска от мен, е да съм смела. Да направя нещо за баща си и за Русия. Смелостта, с която татко се би за Русия. Ти ми даваш шанс да проявя смелост. Даваш ми цел.

— Тогава от какво се страхуваш?

— Че не мога да бъда повече с теб. Ти ми даде като подарък любовта си, Стива. Но няма никаква надежда за нас. Ние нямаме общо бъдеще. Като в балета „Жизел“.

— Как така?

— Ами, Жизел е селска девойка, която се влюбва в преоблечен благородник, който се прави на такъв, какъвто не е. А когато научава истината и осъзнава, че никога няма да се омъжи за него, полудява и умира.

— Аз да не би да се правя на някого другиго?

— Погледни се!

Той се подсмихна.

— Имаш основание. Но няма да полудееш, нали?

— Не — отвърна тя. — Не бих могла. Имам подарък от твоята любов, за която да живея.

— Но това не е подарък, Лана.

Тя наблюдаваше вързопа с документи разсеяно. Ясно беше, че си мислеше за нещо друго.

— Да, прав си — каза накрая Лана. — Не сме като в „Жизел“, ние сме Тристан и Изолда.

— Двамата легендарни влюбени?

— Обречени влюбени, Стива. Запомни това. Те никога не могат да бъдат заедно, освен в смъртта.

— Добре. Ти си страстната и красива Изолда, магьосница и лечителка. Аз съм Тристан, рицарят на нощта, който е влюбен в нея.

Тя се усмихна странно.

— Тристан всъщност работи за своя чичо, краля. Той го предава, Стива. Пътува под фалшиво име, под името Тантрис, производно на Тристан, но тя го обича въпреки всичко.

— Той обаче не предава нея, нали така? Обича я и изпълнява дълга си.

— Да. Любовта винаги е свързана с предателство и смърт, нали?

— Само в театъра. Не и в живота.

Очите й се навлажниха.

— Прекалената любов, която Тристан изпитва, е по-опасна и от отрова, Стива.

Тя взе пакета с документите и ги вдигна пред очите му, сякаш му ги показваше.

— Сега ми отговори, рицарю мой, към кого си по-лоялен, към твоята любов или към твоя крал?

Меткалф се смути и не знаеше какво да отговори. Накрая заговори импулсивно:

— Аз наистина те обичам, ти знаеш.

Тя го погледна тъжно.

— Точно това ме безпокои.

24

В магазина беше шумно и прашно, витрините — препълнени със смесица от сребърни предмети, бижута и кристал. По рафтовете на стените бяха подредени стари подноси и чинии, бюстове на Ленин. Беше нещо средно между антиквариат и заложна къща, т.нар. „комисионка“, където се продаваха стоки втора употреба. Намираше се на една от най-старите улици в Москва — „Арбат“. Тясното пространство беше фрашкано от клиенти, които идваха или да се спазарят за нещо, или да продадат безценния сребърен самовар на мама, нуждаейки се отчаяно от пари.

Сред глъчката и блъсканицата двама мъже, които никой не забелязваше, стояха изправени един до друг и разглеждаха една и съща икона. Единият приличаше на руски работник на трийсет и няколко години, другият беше по-възрастен с чуждестранно зимно палто и руска кожена шапка.

— Не те познах — прошепна Хилиард. — Добре. Последвай ме, без да говориш.

След малко Хилиард си проби път към изхода на магазина, а Меткалф го следваше. Докато вървяха по „Арбат“ към Смоленския площад, двамата мъже се изравниха.

— Какво, по дяволите, става — изсъска Хилиард. Ако си дошъл за втората пратка документи, ти обясних най-подробно къде да ги търсиш. Но така или иначе куриерът няма да пристигне преди края на деня. Мисля, че ясно те предупредих да не се срещаме лично.

— Моят приятел беше убит днес.

Хилиард хвърли бърз поглед на Меткалф и после се загледа другаде.

— Къде?

— В „Метропол“.

— „Метропол“? Господи. Къде, в стаята му?

— В моята стая. Жертвата е трябвало да бъда аз.

Хилиард пое бавно и дълбоко въздух, а Меткалф му разказа за Роджър, кой беше, за връзката му с него и защо е бил в Москва.

— Какво ти трябва? — попита Хилиард с по-спокоен тон.

— Две неща. Първо, да се свържа веднага с Корки.

— Нали видя, че черният канал не е сигурен, Меткалф…

— Знам, че имаш начини да стигнеш до Корки. Не ме интересува дали през задната врата, чрез димни сигнали или писмо в бутилка, мамка му, хора като теб винаги имат начин. Знаеш правилата по-добре и от мен. Ако човек от екипа на Корки бъде разкрит, той държи веднага да бъде уведомен.

— Няма да те пусна пак в посолството да използваш оборудването, Меткалф.

— Не ми пука, ще го направиш за мен. Кажи му, че Скуп Мартин е убит по същия начин като момчетата в парижката станция. Същият метод на умъртвяване: удушаване.

— Ще му предам.

Меткалф се сети за съмненията си към Хилиард и добави:

— Искам потвърждение. Доказателство, че Корки е получил посланието.

— Как?

Меткалф се замисли за миг.

— Дума. Следващата дума в списъка.