Предателството „Тристан“

— Тя не е от жените, които можеш да държиш в клетка.

— Нито да притежаваш — отвърна на удара Кундров. — Помощта, която търсиш, трябва да е за госпожица Баранова.

— Точно така.

— Ще направя всичко за нея и ти го знаеш.

— Затова съм тук.

Кундров кимна, после дръпна от цигарата си.

— Глупав навик, но е много по-приятен, когато цигарата е немска, а не руска. Дори фашистите правят по-добри цигари от нас.

— Има много по-важни неща, по които се съди за една страна, от цигарите.

— Вярно е. Сигурно има много повече прилики, отколкото отлики между Германия и Русия днес.

Меткалф повдигна едната си вежда.

— Учуден съм да чуя подобно нещо от теб.

— Казах ти в Москва. Познавам системата отвътре. Знам слабостите й повече, отколкото можете да си представите. Затова не се учудвам, че ще искаш да помогна на госпожица Баранова да избяга.

Меткалф не успя да прикрие учудването си.

— Но не мисля, че тя ще се съгласи — каза Кундров. — Твърде много неща я обвързват с Русия. Донякъде жената може да се държи в клетка.

— Тя е споделяла с теб всичко това?

— Никога. Не е необходимо.

— Ти я разбираш.

— Разбирам, че е разкъсана на две.

— Разбираш желанието да избяга от Съветския съюз?

— Дали го разбирам? Самият аз изпитвам такова желание. Дори ще го поставя като условие.

— Условие?… За какво?

— Да ти помогна, да помогна на госпожица Баранова. Това е цената ми.

— Искаш да избягаш? Това ли се опитваш да ми кажеш?

— Имам информация, доста информация за ГРУ, за съветското разузнаване, която може да е от голяма полза за американското правителство. Или за когото ти работиш. Мога да съм от огромна полза и за теб самия…

Меткалф беше поразен. Но нищо в изражението на Кундров не намекваше дори, че печели време или изпитва Меткалф. Кундров говореше напълно сериозно.

— Защо? Защо искаш да бягаш?

— Сериозно ли питаш? — Кундров хвърли фаса на земята, извади нова цигара и запали с малка месингова запалка. Беше нервен. — Ти, който си свидетел какво стори нашият велик тиранин на една от най-великите страни в света, ме питаш защо искам да се махна? Ти, който си свидетел от първа ръка на терора, параноята, безчестието, жестокостта? Бих ти задал обратния въпрос: Как така не разбираш нуждата да избягаш от подобен затвор?

— Но ти си един от тъмничарите.

— Понякога и тъмничарите не са там доброволно — отговори Кундров почти шепнешком. — Когато бях двайсетгодишен, отведоха баща ми. Хвърлиха го в затвора. Не ме питай защо. Досега трябва да си разбрал, че често тия неща се правят без причини. Но аз тръгнах да го търся. Питах във всяка канцелария в Москва, докато накрая се озовах в ГРУ на Арбатския площад. Там ме затвориха, биха ме, измъчваха ме. — Той посочи избледнелия белег под устата си. Насмешката, която Меткалф беше забелязал върху лицето на Кундров, не беше всъщност насмешка, а деформация на устата му, тънък белег. — Накрая ме пуснаха, при условие че се съглася да работя за ГРУ. — Кундров кимна към Меткалф, забелязвайки невярващия му поглед. — Да, малцина от нас са „вербувани“ по този начин.

— Ами баща ти?

— Умря в затвора — отговори Кундров безцеремонно. — Казаха ми, че получил сърдечен удар. Така и не узнах истината.

— Боже мой — прошепна Меткалф.

Той предполагаше до този момент, че привилегированите слуги на съветската система не страдат от нейните жестокости. Но явно никого не щадяха.

— Едва ли е нужно да ти разказвам истории за мои приятели и колеги в ГРУ, за техните съдби. Назначават нов началник на ГРУ. Той си води свои лакеи, издига свои хора, а те в замяна започват да сипят обвинения срещу своите врагове, които после биват прочистени. Това е непрекъснат цикъл на произвол и жестокост, болестно състояние. Чувал си за древния гностичен символ на змията-дракон, която яде собствената си опашка, с която едновременно поддържа живота си, но все пак се самоизяжда. Това е тиранията на държавата. Революцията се самоизяжда. Руската революция роди Ленин, чудовището, което светът смята за спасител, което създаде гулаг, затворническите лагери, и роди друг вид чудовище — Сталин. Той няма да пропусне да създаде някое друго чудовище и цикълът ще продължава така до безкрайност. А машината на терора, която Сталин използва, за да се държи на власт, се самоизяжда, поглъща руския народ и така поддържа безкрайния цикъл на терора. Машината се храни с хората, които тероризира; тя изяжда себеподобните си също. Казваш, че съм от тъмничарите. Както ти споменах в Москва, аз съм само бурмичка от гилотината.

— Но ти ми помогна да избягам. Познаваш нелегалната мрежа от партизани, които измъкват хора, можеш да избягаш когато си пожелаеш.

— Така си мислиш. Уви, не. Когато обикновен руснак избяга, властите вдигат рамене. Не им пука много. Но когато избяга тьмничар, няма да се спрат пред нищо да го открият. Взводове на НКВД убиват всеки, който се осмели да избяга. Без покровител, без защита на западно правителство ще съм мъртъв до няколко дни. Както вече ти казах, мога да съм от голяма полза на работодателите ти.