Читаем Предателството „Тристан“ полностью

Той заопипва в тъмнината вътрешността на багажника, премести тялото си, докато стигна до най-горната част на капака, търсейки ръчката за отваряне. Но ръчка нямаше.

Само гладка емайлирана стомана. Няма механизъм за отваряне на капака отвътре? Обхвана го паника. Как по дяволите, щеше да се измъкне? Беше заключена отвътре.

Меткалф подушваше изгорелите газове от двигателя, газове, изпълващи пространството, където той беше закле-щен. Хората можеха да загубят съзнание, дори да умрат от изгорелите автомобилни газове.

Започна да опипва отново неистово вътрешността на багажника, търсейки отчаяно ръчка, копче, нещо, с което капакът да се отваря. Нямаше нищо — нищо друго освен гладка стомана. Исусе!

Беше в капан!



Цигуларят паркира колата си недалеч от отбивката към замъка и тръгна бавно пеша към имението, оглеждайки средновековната архитектура. Беше внушителна, но той бе виждал и по-изящни като стил.

Новината, че плячката му е в Берлин — беше дошъл в родния град на Клайст! — беше покана, провокация, на която не можеше да устои. Цигуларят мразеше да оставя работата си недовършена.

Натисна звънеца и белокос слуга отвори огромната дървена порта.

— Хер Клайст? Дарф их зи битен нахрер цу третен? — главният иконом, който бе предупреден да очаква агента от СД, го покани да влезе с пренебрежителния маниер, с който се кани доставчик. Клайст обаче не обърна внимание на умишлено пренебрежителното държане на иконома.

— Господарят ти тук ли е? — попита Клайст.

— Не, господине, както ви казах, вашият шеф…

— Той не ми е шеф. Кога очаквате Фон Шюслер?

— Граф Фон Шюслер ще си е у дома най-рано след два часа. Той е на опера в Берлин.

— Някой да е идвал?

— Не.

— Съпругата и децата на Фон Шюслер в имението ли са?

— Не — отвърна икономът намусено. — На почивка са в планината.

Цигуларят постоя за миг, вдишвайки влажния дъх на плесен на стария замък, миризмата на древен камък и на мухъл от гниеща органична материя. Долови също аромати от почистващи препарати, полир за сребърни прибори и паста за мебели, както и съвсем слаби следи от дамски парфюм. Единствените мъжки миризми бяха тази от иконома и миризмата на амоняк и пот на някой от работниците. Не от Фон Шюслер. Женските миризми не бяха силни, което показваше, че жените наистина ги нямаше от няколко дни.

Върна се в колата си след няколко минути, обезкуражен. Беше задънена улица. Вероятно американецът щеше да се опита да се свърже с Фон Шюслер по-късно или утре. Това бе възможно теоретично, разбира се.

После, докато отваряше вратата на колата, полъх на вятър довея до ноздрите му миризма, която прикова вниманието му.

Едва доловима.

Ноздрите му се разшириха. Някой е бил тук преди няколко часа. Някой облечен в чисто нови вълнени дрехи, чисто нова кожа, току-що купена от магазина. Не бяха много берлинчаните с нови дрехи. Хората носеха в тия времена онова, което имат. Обърна глава, за да долови още малко от миризмата. Мъж, беше сигурен. Не германец, тъй като липсваше характерният мирис на бира и картофи, който повечето германци излъчват. Усети още нещо характерно — аромат на сапун, не точно дезодориращ сапун, но на нещо чисто, чуждо.

Да, беше сигурен, че е от американеца. Носел е нови вълнени дрехи от варена вълна по-точно, и нови кожени обувки. Дъх на Алпи, вероятно тиролски дрехи.

Внимателно затвори вратата и се върна в замъка.

Слугата не се зарадва да го види отново.

— Не сте имали посетители, така ли? — попита Клайст.

— Вече ме питахте. Отговорих ви, че не.

Клайст кимна.

— Забелязах, че имате кучета пазачи в имота. Нещо да ги е обезпокоило тази вечер?

— Не… да, имаше нещо, но това не означава непременно, че…

— Имали сте посетител. Някой е бил в околността най-малкото. Неотдавна. И ще се върне.


Оберфюрерът от СС Валтер Рап, шеф на Четвърти отдел на службата за държавна сигурност, се вторачи в Херман Елерс.

— Клайст е сигурен, че Меткалф е бил там, така ли? — попита той по-младия мъж.

— Така казва.

— И слугите ли казват същото?

— Не.

— Тогава на какво основава убежденията си?

— Казва, че имало оставени следи.

— Следи — измърмори Рап и се протегна за телефона. — Е, ако не друго, то поне агентите на Гестапо са в изобилие. Не забавно сформирайте екип и го изпратете в имението.


Даймлерът потегли.

Две минути преди това дочу гласове съвсем близо. Единият беше на Лана. Сърцето му щеше да изскочи, когато го чу; той донякъде успокои и чувството за страх, което го обзе, след като установи, че е заключен в багажника.

После дойде звукът от отваряне и затваряне на автомобилни врати. Той се подготви за онова, което можеше да последва: отварянето на багажника. Беше почти комично да разсъждава кое беше по-лошо: да остане заключен тук за непредвидим срок или шофьорът да го открие. Ако се стигнеше до второто, нямаше да има друг избор, освен да се нахвърли на шофьора и да го неутрализира, което щеше да означава беда.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Джек Ричер, или Граница полуночи
Джек Ричер, или Граница полуночи

«Жестокий, но справедливый Джек Ричер — самый крутой персонаж самой крутой из ныне продолжающихся книжных серий».Стивен Кинг«Иногда кажется, что Чайлд делает все очень просто. Но если это так, странно, почему же ни у кого не получается делать то же самое столь же хорошо?»Evening Standard«Джек Ричер, жесткий, но честный, нравится как мужчинам, так и женщинам. И все же он сам по себе, и никто не может пройти его путем».MirrorЛи Чайлд — самый популярный в мире автор в жанре «крутого» детектива. Каждый его роман о Джеке Ричере становился бестселлером № 1 New York Times. Новых книг из этой серии с нетерпением ожидают десятки миллионов читателей по всему миру.Судьба Джека Ричера часто делала самые крутые повороты в силу самых незначительных причин. Вот и теперь ему лишь стоило от нечего делать зайти в лавку старьевщика в маленьком глухом городке. Там он случайно заметил маленькое кольцо с гравировкой «Вест-Пойнт, 2005». Будучи сам выпускником Военной академии, Ричер не мог пройти мимо. Кольцо явно женского размера. А раз оно попало к старьевщику, значит, с этой женщиной что-то не в порядке. Продала ли она его из крайней нужды? Или ее уже нет в живых? Ричер накрепко усвоил закон военного братства: «Мы своих не бросаем…»

Ли Чайлд

Детективы / Триллер / Классические детективы