Предателството „Тристан“

— Искам да ти разкажа за операцията, в която те въвлякох — каза той. Защо го правя — чудеше се той. Беше дошъл тук с единственото намерение да я убеди да избяга, да участва в една последна смела акция, която щеше да спаси едновременно и нея, и операцията „Вълчи капан“. Но сега… нещо вътре в него го подтикваше да каже истината на тази жена, без която не искаше да живее. — Документите, които ти давах и за които ти казвах, че ще убедят Хитлер в мирните на мерения на Русия…

— Знам — прекъсна го тя. Беше отворила очи, но гледаше към пода. — Знам истината, дорогой Стива. Знам какво пишеше в тия документи.

— Ти си ги чела?

— Разбира се. Ти ме подценяваш. Русия, която не представлява заплаха за Хитлер, е покана за Германия да нахлуе. Мъже като Хитлер и Сталин ненавиждат слабостта. Тя не ги успокоява. Провокира ги. Ако Хитлер вярваше, че Русия е слаба, щеше да изпрати войските си в Москва и Ленинград, отдавна щеше да ни е окупирал. Не, единственото, което го кара да стои настрани от Русия, е страхът му, че тя е силен враг. Знам това.

Беше шокиран. Искаше да я погледне в очите, но тя продължаваше да се взира в пода.

— Но вие искате Хитлер и Сталин да влязат във война. Това е истинската цел. Вашите документи подсказват на Хитлер, че Сталин планира да атакува Германия пръв. Хората на Хитлер, ако повярват на тези документи, няма да имат друг избор освен да започнат нападение.

Той се обърна и хвана лицето й с двете си ръце.

— Мили Боже, ти си знаела през всичкото време.

— И одобрявам, Стива. Мисля, че е опасно и дръзко, но гениално. Това е единствената надежда. Ако Хитлер ни нападне, вярвайки, че сме слаби, ще изкопае гроба си. Да, Стива. Знам това от самото начало.

— Ти си красива жена, най-красивата жена, която съм срещал. Но си и най-забележителната жена, която съм срещал някога.

— Сега ми кажи следното. Искам да знам истината.

— НКВД смятат ли, че аз предавам съветски военни тайни? За това ли дойде тук да ме предупредиш?

— Не. Не още, но е въпрос на време, преди НКВД да започне да те подозира. Абверът — германското военно разузнаване, има човек на „Лубянка“. Изтича информация и в двете посоки. Никоя тайна не е в безопасност.

— Човек?

— Шпионин. Някой, който работи за тях, информира ги.

— Шпионин сред шпионите.

Той кимна.

— Германците са започнали да подозират, че много лесно са се добрали до документите. Чудят се дали не е номер на Съветите.

— И ти смяташ, че техният човек на „Лубянка“ ще повдигне въпроси за мен?

— Възможно е. Винаги изтича информация. При всяка операция, в която участват повече от двама души. Винаги има риск.

— Но това е най-голямото ви опасение. Вие се опасявате, че операцията може да се провали.

— Колко ли безмилостен ти изглеждам.

— Аз не съм дете — скара му се тя и се обърна към него с широко отворени очи. — Смятах, че вече си разбрал това. И двамата знаем кое е важно. И двамата знаем, че съдбата на свободния свят е по-важна от живота на някаква си балерина.

Думите й бяха смразяващи.

— Може би искам твърде много — отговори той нежно, — но искам да те предпазя и в същото време да спася операцията.

— Как може да стане?

— Кундров.

— Кундров? Какво искаш да кажеш?

— Ако ни дадеш карт бланш, Лана, Кундров ще докладва за теб на своите началници.

— Да докладва за мен — повтори тя. — Не разбирам.

— Ще докладва подозренията си, че ти, дъщерята на известен съветски генерал, предаваш военни тайни на германски дипломат, който ти е любовник. Ще бъде като гръм от ясно небе в Москва. Ще се вдигне олелия до най-високите етажи. ГРУ ще поиска информация от НКВД и ще бъдат издадени заповеди.

Тя кимна, осъзнавайки ужасната истина.

— Когато ме арестуват, германците ще разберат чрез своя шпионин на „Лубянка“. Тогава Хитлер ще види, че не е съветски номер. Ще стигнат до заключението, че документите са автентични. — Тя сви рамене. Тонът й бе нормален, но не можеше да скрие страха и напрежението си. — Екзекутирането на една незначителна балерина наистина си струва, ако това ще означава края на Хитлер.

Меткалф я прегърна, обви лицето й с двете си ръце.

— Не! Аз няма да те жертвам!

— Аз обаче ще жертвам себе си — отвърна хладнокръвно Лана.

— Чуй ме. Те няма да те арестуват. Знаеш как стават тези неща. НКВД няма да те арестува на германска територия. Ще те примамят да се върнеш. У дома, ще ти кажат, че трябва да се върнеш веднага. Че е спешно. Вероятно нещо с баща ти. Ще използват някакъв претекст. Ще те качат на първия влак и след като стигнеш в Москва, ще те арестуват.

— Да, да — съгласи се тя. — Сигурно така ще постъпят.

— Но ти няма да се качиш на влака. Ще избягаш. Те ще си помислят, че си се досетила за истината и си предпочела да избягаш. Избрала си живота пред екзекуцията. Съвсем логично е.

— И как ще избягам?

— Единственото, което трябва да направиш, е да кажеш да, Лана, и аз ще се обадя в Швейцария. Британските специални служби и Кралските военновъздушни сили разполагат с малки едномоторни самолети „Лисандър“, които се използват за спускане на агенти в окупираните от нацистите територии. Понякога те прибират и хора.