Докато ги отминаваше в зелената си униформа на СД, забеляза, че трите бяха твърди млади и не отговаряха на описанието „дърта курва“, което Мюлер бе дал за притежателката на апаратурата, спусната в Турен от Кралските въздушни сили. Според казаното от Мюлер курвата бе около четиридесетгодишна и имаше извънбрачно роден син на двадесет и четири години, участник в Съпротивата. Тя често позволяваше на сина си да използва апартамента й за явки. Само две от проститутките тук бяха достатъчно възрастни да имат двадесет и четири годишни синове. Ноздрите му се разшириха. Долови безпогрешна смесица от аромати, които свързваше с френските проститутки — миризма на евтини цигари и ухание на скъп парфюм, какъвто те неизменно използваха по-скоро за прикриване на лошата си лична хигиена. Женската им миризма се усещаше силно заедно с остатъци от мъжки миризми, които не са били изцяло отмити. Пълна отврат, общо взето.
Жените веднага забелязаха униформата му, която си облече нарочно. Няколко се обърнаха след него, усмихвайки се похотливо, и го поздравиха с „добър вечер“ на лош немски. Двете, които не му обърнаха внимание, бяха дъртите, а това не го учуди. По-възрастните хора презираха немските окупатори по-открито най-малкото. Той се поспря, усмихна им се и свърна към тях. Мина съвсем близо до жените.
Когато се доближи достатъчно, подуши уплахата им. Беше мит, че само кучетата подушват страха у човека, Клайст го бе узнал още като студент по биология. Силните чувства, особено ужасът, стимулираха потните жлези под мишниците и около слабините. Секрецията се излъчваше чрез фоликулите на космите. Миризмата беше силна, мускусна и възкисела, веднага се разпознаваше.
Подуши нейния страх.
Курвата не само мразеше германците, тя се боеше от тях. Погледна униформата, позна, че е от Гестапо и остана ужасена, че участието й в Съпротивата може да е разкрито.
— Ти — каза Клайст, сочейки я.
Тя избягна погледа му, извръщайки очи. Това бе още едно потвърждение, макар че не се нуждаеше от потвърждение.
— Германски господин предпочита теб, жаклин — подразни я една от по-младите курви.
Тя се обърна с неохота да посрещне погледа му. Косата й бе зле изрусена с кислородна вода, при това доста отдавна.
— О, такъв привлекателен войник като теб може да си намери нещо много по-добро от мен — каза тя, опитвайки се да придаде на гласа си безгрижен тон.
Говореше дрезгаво от цигарите. Той долавяше ударите на сърцето й през треперещия й глас.
— Предпочитам зрели жени — отвърна Клайст. — С опит. Жени, които знаят това-онова.
Другите жени се кикотеха и дърдореха.
С огромно нежелание блондинката се съгласи.
— Къде ще отидем? — попита тя.
— Нямам жилище — отвърна Клайст. — Не съм на служба в града.
Курвата вдигна рамене, докато двамата се отдалечаваха.
— Наблизо има една алея…
— Не. Не върши работа за това, което съм си наумил.
— Щом нямаш квартира…
— Имаме нужда от легло и усамотяване. — Нежеланието й да го заведе у дома бе почти комично. Харесваше му да си играе на котка и мишка. — Не може да нямаш апартамент някъде наблизо. Няма да съжаляваш.
Сградата, в която се намираше квартирата й на улица „Мазагран“, бе мръсна и в окаяно състояние. Изкачиха четирите етажа мълчаливо. Тя дълго рови за ключовете в чантата си. Виждаше се, че е нервна. Накрая го покани вътре. Апартаментът бе учудващо просторен със съвсем малко мебели. Заведе го в спалнята си и посочи вратата на банята.
— Ако искаш да ползваш банята, моля.
Леглото бе голямо, матракът — на бабуни. Беше застлано с яркочервена покривка. Той седна в единия край, а тя — до него. Започна да разкопчава куртката му.
— Не — каза той. — Първо ти се съблечи.
Тя стана, отиде до банята и затвори вратата. Той се ослушваше да долови отваряне на чекмедже или зареждане на оръжие, но не чу нищо такова, само шуртенето на водата от крана. Тя се появи след няколко минути, загърната в тюркоазена хавлия. Започна да я разтваря бавно, показвайки голата си плът. Имаше учудващо стегнати гърди за жена на нейната възраст.
— Хавлията, ако обичаш — каза Клайст.
Тя се поколеба за няколко секунди, преди да пусне хавлията на пода, излагайки тялото си с неприкрита гордост.
После се доближи до него гола и започна да разкопчава куртката му.
— Настани се на леглото, ако обичаш — каза Клайст.
Тя се подчини и се вмъкна в леглото със заучена грациозност. Легна, все оше позирайки.
— Ти си скромен мъж — каза тя. — Предпочиташ да останеш с дрехите.
— Да — отговори срамежливо Клайст. — Освен това предпочитам да си поговорим първо.
Тя замълча за миг.
— Искаш да ти говоря мръсотии, нали?
— Ти си жена, която може да ме научи на много неща, обзалагам се. — Той подуши миризмата на влажен брезент, преди да мерне ъгълчето на брезентовия сак под леглото.
Чантата е била използвана за пренасяне на апаратурата, помисли си Клайст. Затова беше все още влажна. Вероятно е валяло в провинцията. — А, дъхът на вашата славна страна.
— Моля?
Той се протегна под леглото и измъкна брезентовия сак.
— Да, подушвам плодородната почва на долината на Лоара. Твърдата глина, варовиковия слой. Турен, нали?