Предателството „Тристан“

За миг върху физиономията й се изписа уплаха, но тя бързо отпъди страха със свиване на раменете. Протегна се към него и сложи професионално ръка на чатала му.

— Вие, германските войници, имате толкова огромни пакети — промърмори тя. — Това винаги ми действа възбуждащо.

Органът на Клайст не реагира. Той хвана ръката й, която стискаше слабините му, и я отмести.

— Като стана дума за пакети, полето в Турен е много подходящо за пускане на пакети, нали — каза той.

— Не разбирам за какво говориш. Никога не съм била в Турен…

— Ти вероятно не, но синът ти Рене май е бил?

Курвата го изгледа така, сякаш й бе ударил плесница.

Цялата пламна.

— Нямам представа за какво говориш — викна тя. — Какво искаш от мен?

— Само малко информация. Ти си жена, която знае това-онова, нали? Искам от теб едно име.

Тя се отдръпна и прикри с ръце голите си гърди.

— Моля те, върви си. Имаш някаква грешка. Аз съм работеща жена. Това е всичко, което знам.

— Въобразяваш си, че предпазваш по този начин единствения си син? — каза й Клайст спокойно. — Но в действителност му вредиш. На него, на жена му и на сина им, твоя двегодишен внук. Защото, ако не науча от теб това, което ми трябва, ще бъдат разстреляни, преди да изгрее слънцето. Гарантирам ти го.

Курвата се разкрещя.

— Какво искаш!

— Едно име — отговори той. — Името на британеца, който прибра пратката. И как мога да го открия.

— Не знам нищо — продължи да настоява тя. — Те само използват апартамента ми.

Клайст се засмя. Много лесно я пречупи.

— Имаш простичък избор, мадмоазел. Не ме интересува с какво се занимава синът ти. Интересува ме само британецът. Даваш ми сведения за него и спасяваш сина си и внука си. Иначе ще са мъртви до час. Това е твоят избор.

Тя му съобщи всичко, което той поиска да узнае. Изстреля информацията като картечница.

— Благодаря — каза Клайст.

— Сега изчезвай, шваба — викна курвата и го заплю. — Махай се от къщата ми, гаден нацист.

Клайст не се смути ни най-малко от опита на проститутката да си върне поне част от достойнството. Тя му изпя всичко в края на краищата. Не това го притесняваше, а фактът, че тя щеше да уведоми със сигурност сина си за посещението на офицера от СД. Британецът можеше да узнае, преди да го заловят, а подобна възможност не му харесваше.

Той се наведе над нея и стисна гърдите й.

— Ти наистина не бива да говориш така. Ние не сме толкова лоши.

Тя настръхна от допира на ръцете му и извърна глава. Не забеляза как Клайст измъкна със светкавично движение струна от цигулка от джоба си и притисна с нея гърлото й. Когато усети, че се задушава, тя се опита да извика, но не излезе никакъв звук. Заедно с мириса на колофон от лъка на цигулката Клайст долови след секунди и вонята от изпражнения. Понякога невероятното му обоняние беше истинско бреме. След като тя издъхна, той измъкна струната и я прибра в джоба си. После си изми старателно ръцете, за да премахне зловонието, и напусна апартамента на курвата.

5

Наистина нямаше време за губене, както предупреди и Коркоран. Предстоеше да си уреди съветска виза. Това можеше да стане в съветското консулство в Париж на булевард „Ланс“. Германските окупатори на Париж сега бяха партньори на руснаците; Москва щеше да прояви отзивчивост. Още повече, че семейството на Меткалф все още поддържаше макар и ограничени бизнес отношения със съветското правителство. Така че представителите на фамилията би трябвало да бъдат възприемани като важни гости в Москва. Беше сигурен, че ще получи визата без проблеми.

Но се налагаше да се свърже с брат си Хауард в Ню Йорк. Тъй като Хауард ръководеше семейния бизнес, именно той трябваше да уреди чрез съветското правителство пътуването на брат си. Хауард без съмнение щеше да се озадачи от молбата му. Той знаеше, че Стивън сега работи за правителството под някакво прикритие, но от съображения за сигурност не го бе информирал по-подробно.

Когато Меткалф излезе от Пещерата, барът горе бе притихнал. До барплота имаше само няколко от най-върлите пияници, изпаднали в тъпа забрава. Само съдържателят Паскал го забеляза да се качва. Той се бе привел над сметалото, а до него имаше купчина сметки. Изчисляваше печалбата от вечерта. Паскал направи бърз жест с показалеца и средния пръст, имитирайки пушене. Не беше забравил за цигарите, които си поръча. Меткалф го потупа по рамото, минавайки безмълвно през бара, и излезе на улицата.

Погледна си часовника. Малко след един часа сутринта.

По това време на нощта по улиците на Париж не се мяркаше жива душа. Меткалф бе уморен и щеше да е добре да се наспи, но срещата с Корки го превъзбуди и повиши адреналина му. Колкото и да се нуждаеше от почивка, бе наясно, че точно в този момент няма да може да заспи.

Беше късно наистина, но не чак толкова. Познаваше една жена, един от най-важните му източници. Беше шифровчик… нощен бухал, обичаше да стои до късно вечер, макар че изискваха от нея да се явява в девет часа на работа.